Във връзка с епидемията с вируса COVID-19 и обявеното извънредно положение в страната, както и задължението на работодателите в Република България да изпълнят наложените от извънредните мерки свои законови задължения, днес Ви представяме на фокус обсъждания в момента в Народното събрание Закон за мерките по време на извънредното положение, обявен с Решение за обявяване на извънредно положение на Народното събрание от 13.03.2020 г.

Предложението беше внесено за разглеждане в комисиите в парламента в следобедните часове на 17 март 2020 г. Проектът е приет на първо гласуване в пленарна зала на 18 март 2020 г. Възможни са промени в предложените мерки между първо и второ четена, предвид динамичната обстановка и проведените дискусии в парламентарните комисии. Ще Ви информираме своевременно.

Важни за работодателите, работниците и служителите са предложенията за промяна на Кодекса на труда, направени в §4 от Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта, които днес ще ви представим обобщено:

Създава се чл. 120б: „Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение.“

Работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. Това става със заповед на работодателя, в която се определят условията.

Създава се чл. 120в: „Преустановяване на работа при обявено извънредно положение.“

При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до прекратяване на извънредното положение.

Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за целия период на извънредното положение.

В чл. 138а се създава нова ал. 2, съгласно която в предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.

Създава се чл. 173а: „Ползване на отпуск при обявено извънредно положение“

Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без неговото съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил осем месеца трудов стаж. Ако работникът или служителят е използвал пълния размер на платения си годишен отпуск, работодателят предоставя ползване на неплатен отпуск.

Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:

  1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
  2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане, независимо от възрастта му;
  3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане, независимо от възрастта му;
  4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
  5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
  6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 (уволнение само след предварително разрешение на инспекцията по труда на работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст или на трудоустроен работник или служител);

Времето, през което се ползва отпуск по описания ред се признава за трудов стаж.

Създава се чл. 218а: „Обезщетение при преустановяване на работа поради обявено извънредно положение“

За времето на преустановяване на работа на предприятието или на част от него със заповед на държавен орган поради обявено извънредно положение, работникът или служителят има право на обезщетение в размер на 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи.

Създава се чл. 267а: „Трудово възнаграждение при преустановяване на работа поради обявено извънредно положение“

За времето на преустановяване на работа в случаите по чл. 120в, ал. 1, работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

Така с горепосочените промени в Кодекса на труда се предвиждат специални мерки, които могат да предприемат работодателите, както и техните работници и служители, за да се ограничи събирането на голям брой хора на едно място при обявено извънредно положение, като едновременно с това се прави опит да се смекчи тежестта на последиците както за работодателите, така и за служителите.

Често задавани въпроси
Тук можете да откриете отговорите на най-често задаваните въпроси свързани с воденето на съвременно счетоводство и спазването на финансовото законодателство на България и ЕС. Потърсете отговори
Пазарни анализи
Финансово здрава ли е системата на Здравеопазване в България? Виж всички анализи
Свали бланки
Разгледайте най-често използваните счетоводни документи и свалете необходимите ви бланки, които можете да попълните и изпратите на нас или вашите контрагенти. Попълни и изпрати