България по пътя на модернизацията или как колективното финансиране ще стане част от националната правна рамка

Споделете тази публикация

Парламентът прие на първо четене проект („Проекта/ът) за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), внесен от Министерския съвет. Централно място в предвижданите изменения заема въвеждане в националното законодателство на фигурата на „колективното финансиране“, по-известно като crowdfunding. Целта на това законодателно нововъведение е създаването на национални мерки, необходими за прилагането на Регламент (ЕС) 2020/1503, като по този начин се осигури регулацията и надзора на дейността по колективно финансиране на територията на Република България.

Какво е колективно финансиране (crowdfunding) и как на практика се случва?

По дефиниция (не легална) колективното финансиране представлява форма на алтернативно (спрямо традиционното банково кредитиране) финансиране в полза на стартиращи предприятия, както и за малки и средни предприятия.

Две са основните правни средства за извършване на посоченото финансиране:

  • под формата на заеми; или
  • чрез пласиране на прехвърлими ценни книжа или на други допустими инструменти, без твърд ангажимент.

Така, услугите по колективно финансиране по съществото си представляват форма на неутрално посредничество, свързано с установяване на контакт между малко/средно/стартиращо предприятие и потенциални инвеститори, участващи в набирането на средства в полза на предприятието. За всяка инвестиция се съставя основен информационен документ, с който инвеститорите да се запознаят, с оглед последваща преценка дали да финансират проекта.

Проектът предвижда обособяване на инвеститорите в две основни групи, в зависимост от техните познания, опит и разполагаеми средства, като се въвеждат понятия за „опитен инвеститор“ и „неопитен инвеститор“. Доставчиците на услуги по колективно финансиране са длъжни да предоставят по-широк набор от информация на неопитните инвеститори, както и да провеждат проучване доколко е уместно предоставянето на услугата в тяхна полза.

Какво ще се промени след измененията?

В унисон с европейската правна рамка, Проектът предвижда, считано от 10 ноември 2022 г. доставчиците на услуги по колективно финансиране да подлежат на лицензиране. Самото лицензионно производство ще се провежда пред Комисията за финансов надзор (КФН). Планираното лицензиране в известна степен наподобява провеждащото се по отношение на инвестиционните посредници, но е значително облекчено от административно-процедурна гледна точка, таксите са по-ниски и изискванията са занижени. Така, собственият капитал на кандидатите за лиценз за колективно финансиране следва да бъде в по-високия размер между сумата от 25 хил. евро и ¼ от постоянните общи разходи на кандидата за предходната финансова година. Самият процес на набиране на средствата показва сходства с традиционното публично предлагане на ценни книжа, но също е облекчен, доколкото информационният документ за запознаване на инвеститорите с финансирания проект не подлежи на разглеждане и изрично потвърждаване от КФН.

Планирано влизане в сила и последици

Проектът допуска заварените предприятия за колективно финансиране да могат да продължат дейността си по досегашния ред до получаването на лиценз, но не по-късно от 10 ноември 2022 г. Осъществяването на дейност по колективно финансиране без лиценз води до налагане на значителни имуществени санкции и глоби. С въвеждането на колективното финансиране се предвиждат и редица санкции за несъответствие на дейността с правната уредба, като за отделни нарушения размерът на санкциите достига до 500 000 лв. или до 2,5 % от общия годишен оборот на предприятието-нарушител.

Предишна публикация
Промени в режима за изграждане на ВЕИ инсталации за собствено потребление
Следваща публикация
Предстоящи изменения в спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане
Прочетете още
Меню
Skip to content