Общи данъчни задължения
Както посочихме в своята статия „Как българското право третира „модерните професии“?“ (с пълния текст на статията можете да се запознаете тук), българското право третира фрийлансърите като „лица, упражняващи свободна професия“ или като лица, осъществяващи „патентна дейност“:
- Фрийлансърите, упражняващи свободна професия, са длъжни за първите три тримесечия на годината до края на месеца, следващ месеците, за които се отнася, да декларират и плащат авансов данък върху реално придобития доход през съответното тримесечие.
- Фрийлансърите, осъществаващи патентна дейност, са длъжни преди започване на дейността да декларират това в съответната община според мястото, където дейността се извършва. Посочената декларация се подава и след започване на дейността – всяка година до 31 януари на годината, следваща годината, в която дейността е била извършвана. В зависимост от конкретния вид патентна дейност е дължим и годишен местен данък.
- Всички фрийлансъри подлежат на данъчно облагане за реализираните от дейността доходи при ставка от 10 %;
- Всички фрийлансъри имат право на 25 % намаление на данъчната основа с нормативно признати разходи, извършени по повод извършваната дейност, като след начисляване на дължимите данъци и осигуровки, се изчислява дължимия данък.
ДДС регистрация на фрийлансър?
Когато размерът на облагаемият оборот, генериран от фрийлансинг през предходните 12 месеца достигне 50 000 лева, лицето, осъществяващо такава дейност, подлежи на задължителна ДДС регистрация в НАП. Регистрацията се извършва в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнат горепосоченият размер на оборота.
Задължителна е и ДДС регистрацията при фрийлансинг на свободна практика по предоставяне на услуги на местни лица в рамките на Европейския съюз. Срокът за регистрация е 7-дневен, считано от датата, на която данъкът е станал изискуем.
Съществува и доброволна регистрация по ЗДДС, приложима, когато не са налице условията за задължителна такава. При определени условия доброволна регистрация е приложима по отношение на дистанционни продажби, извършвани от чуждестранни лица, независимо от сумата на доставките, когато мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната. Следва да се посочи, че в тези случаи регистрацията става задължителна, когато общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърли сумата 70 000 лева.
Веднъж регистриран, фрийлансърът (независимо на кое от горните основания) е длъжен да подава месечна декларация по ЗДДС (, с която може да се ползва и от данъчен кредит).
Неспазването на сроковете за регистрация, деклариране и плащане на ДДС води до налагане на глоби от 500 до 10 000 лева.
Доколкото регистрационните производства по-горе са съпроводени с административно-процедурни специфики, свързани именно с новостта на тази пазарна ниша, можете да разчитате на нашето съдействие за ефективното им прилагане, за да можете бързо и законосъобразно да пристъпите към своите професионални начинания.
Настоящата рубрика от статии и актуални материали цели да адресира практико-правните аспекти, свързани с поетапното навлизане на „модерните професии“ на българския пазар на труда. В унисон с по-общата тенденция съвременното право да формира нормативна уредба и инструменти за практическото и прилагане впоследствие, тоест, след фактическото възникване на регулираните обществени отношения, при „модерните професии“ се наблюдава същата закономерност. Така, с прогресивното развитие на техниката, навлизането на блокчейн технологиите и социалните мрежи, в страната за първи път се появяват неконвенционални нови професии – извършвани самостоятелно, на отговорност на доставчика, изцяло или частично в онлайн среда.
Тази поредица от информационни материали цели регулярно да осведомява читателите – потребители и сървис провайдъри, за най-актуалните приложни въпроси, свързани с предоставянето на услуги от фрийлансъри, инфлуенсъри, блогъри/влогъри, дропшипъри и други, както и основните проблеми, с които потребителите на такива услуги се сблъскват.
