С обнародваните промени в Търговския закон (ДВ, бр. 66/01.08.2023 г.) в българския правопорядък се появи нов вид търговско дружеството – дружество с променлив капитал или съкратено – ДПК. То разкрива някои от чертите на капиталовите търговски дружества, като някои от разпоредбите, които го уреждат, заемат междинно положение между съществуващата уредба на дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество, като все пак се отличават и с някои свои характерни особености, които дават основание ДПК да се разглежда и като персонално. Настоящата статия цели да представи накратко тези особености и общата уредба на ДПК, залегнала в Глава петнадесета „а“ на Търговския закон.
Общи положения
ДПК, по подобие на ООД и АД, може да бъде учредено и от едно лице. Ограничение все пак е въведено по отношение на броя на персонала – не повече от 50 души и размера на годишния оборот и/или стойността на активите – до четири милиона лева.
За учредяването на дружеството е необходимо сключването на дружествен договор в писмена форма, а при едноличното ДПК – учредителен акт. Съдържанието му е повлияно от изискванията за ООД и тези за АД, но разкрива и особености на новото дружество – например, за разлика от ООД и АД, разпоредбата на чл. 260в ТЗ не изисква посочването на размера на капитала на дружеството, нито посочване на лицата, правещи непарични вноски (сравни с чл. 165, ал. 1, т. 5 ТЗ), макар, както ще видим по-долу, това да следва от чл. 72, ал. 1 ТЗ. Тези особености се отразяват и при изискванията за вписване на дружеството в търговския регистър, където не е необходимо да бъде представян документ за внесен в банка или друга финансова институция капитал. В тази връзка заслужава да се отбележи, че към момента не са направени необходимите промени в Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, които да регламентират подробно процедурата по регистрация и обявяване на обстоятелства по партидата на ДПК, не съществува и утвърден формуляр, което на практика прави създаването на дружеството невъзможно към момента. В Преходните и заключителните разпоредби към закона, § 105, ал. 1, т. 2, б. „б“, е посочено, че Наредбата ще бъде приведена в съответствие със закона в срок от 6 месеца от влизането му в сила, а съгласно § 107. Агенцията по вписванията ще осигури техническа възможност за прилагането на този закон в срок до 30 юни 2024 г.
Все пак, в чл. 260г ТЗ е посочено, че за вписването е необходимо да се представи дружествения договор и да е избран управител/управителен съвет, като имената на представляващите, както и начинът на представляване, следва да се впишат в ТРРЮЛНЦ ведно с фирмата, седалището, предмета на дейност и срока на договора, ако има такъв.
За разлика от изискването за предоставяне на лиценз или разрешение, залегнало при вписването на ООД – чл. 119, ал. 3 ТЗ и на АД – чл. 174, ал. 3 ТЗ, при ДПК не е предвидено да се представят такива.
Капитал и дружествени дялове
Както подсказва наименованието на дружеството, капиталът му е променлив и не подлежи на вписване в търговския регистър, неговият размер се установява от общото събрание на дружеството при приключване на финансовата година. Капиталът е разпределен в дялове, които могат да са от различен клас, по подобие на акциите, като дяловете от един клас имат една и съща номинална стойност, която не може да е под една стотинка, за разлика от ООД, където отделният дял не може да е с номинал под един лев – чл. 117, ал. 1 ТЗ.
Срещу поетите дялове съдружниците правят вноски, за чието извършване срокът се определя в дружествения договор или по решение на ОС – чл. 260д, ал. 4 ТЗ, което на практика означава, че дружеството може да се впише и без да е внесена никаква част от капитала му, доколкото не съществува изрична разпоредба, подобна на чл. 119, ал. 1, т. 4 и 5 ТЗ и чл. 174, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Интересно е и разрешението на законодателя по отношение на непаричните вноски, които се правят в дружеството. Тяхната оценка не се извършва от три независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията, а от три вещи лица, определени от управителния съвет (УС), съответно от управителя на дружеството. Не ни остава друго освен да приемем, че четвъртата алинея на чл. 260д ТЗ се явява специален закон по отношение на чл. 72, ал. 2 ТЗ, като отворени остават въпросите за приложението на останалите четири алинеи на чл. 72 ТЗ – дали все пак чл. 72, ал. 1 ТЗ ще намери приложение по отношение на изискването в дружествения договор да се съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната ѝ оценка и основанието за правата на вносителя, дали вносителят, който не е съгласен с оценката, може да участва в дружеството с парична вноска или може да откаже изобщо да участва в дружеството, както и дали вноската може да има за предмет бъдещ труд или услуги. На първо четене, изглежда, че отговорът на тези въпроси следва да е утвърдителен, доколкото те са уредени в общите положения на дял трети на ТЗ – Търговски дружества.
И докато чл. 72 ТЗ отчасти ще намери приложение по тълкувателен път, то приложението на чл. 73а ТЗ, с който се забранява опрощаването (освен при намаляване) и прихващането на вноски на задължението за вноски на съдружниците в ООД и АД, трудно ще се аргументира, което на практика би означавало, че дружеството с променлив капитал може да се окаже дружество без капитал или с капитал от една стотинка.
Съгласно чл. 260е, ал. 1 ТЗ правата, които дружественият дял осигурява, са съразмерни с номиналната стойност на дела, освен ако е уговорено друго в дружествения договор. Второто изречение на същата алинея гласи, че правата по дружествения дял възникват със заплащане на вноската в капитала, която, както видяхме по-горе следва да се извърши в срок, определен от дружествения договор или с решение на ОС, т.е. правата на съдружниците могат да не възникнат първите няколко месеца, а ако вноската се опрости, би следвало изобщо да не възникнат. Друг е въпросът кой ще вземе решение за това опрощаване, ако вноската не е извършена и правата не са възникнали. Това, от своя страна, поставя въпроса с какво дружеството ще отговаря към кредиторите си, тъй като съгласно чл. 260а, ал. 1, изр. 2 ТЗ то отговаря с имуществото си. Все пак съгласно чл. 260л, ал. 1 ТЗ, ако съдружникът не изпълни задължението си за вноска в допълнително даден му срок от ОС, той се смята за изключен. Тук е мястото да отбележим, че сред уредбата на ДПК не се открива и дума за защитата на кредиторите при намаляването на капитала на дружеството, както това е предвидено за ООД в чл. 152 ТЗ и за АД – в чл. 202 ТЗ.
Дружествените дялове могат да са разпределени в отделни класове, като не се допуска ограничаване на правата по дяловете от един клас – чл. 260е, ал. 2 ТЗ in fine. Дяловете могат да са привилегировани, като осигуряват повече от един глас в ОС или да са без право на глас, да предоставят право на гарантиран или допълнителен дивидент или ликвидационен дял, право на обратно изкупуване и пр. Дружественият договор може да предвиди, че определен клас съдружници или поименно определени съдружници имат привилегии при упражняване на правото на глас и/или право на вето при приемането на решения от общото събрание – чл. 260е, ал. 5 ТЗ.
Управителният орган или определено от него лице води книга на съдружниците по подобие на книгата на акционерите, в която се записват имената и адресът, ЕГН/ЛНЧ или ЕИК на всички съдружници, датата на придобиване на дяловете, броят дялове, стойността и видът на вноските, срещу които са придобити дяловете, класът на дяловете.
Дружествените дялове са наследими, прехвърлими и могат да се залагат. Прехвърлянето им се извършва свободно, т.е. не е необходимо решение за приемането на нов съдружник, каквото изискване има при ООД. Все пак в дружественият договор може да се предвидят особени права и задължения на съдружниците, като право на един или повече от съдружниците на предпочтително изкупуване на предлагани за продажба от съдружник или издадени от дружеството дялове, право на един или повече от съдружниците да продадат всички или част от притежаваните от него дялове при същите условия, както тези, при които друг съдружник прехвърля свои дялове, и други права – чл. 260и, ал. 2 ТЗ.
Договорът за прехвърлянето на дружествени дялове се сключва в писмена форма с нотариална заверка за подписите (но не и на съдържанието за разлика от чл. 129 ТЗ относно прехвърлянето на дялове в ООД), освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма. Дружеството може да придобива собствени дружествени дялове при условия и ред, предвидени в дружествения договор. Общата номинална стойност на собствените дялове не може да надхвърля 50 на сто от общата стойност на дяловете – чл. 260з, ал. 5 ТЗ.
Интересно е разрешението на чл. 260и, ал. 1 ТЗ, където е казано, че дружественият договор може да предвиди забрана за разпореждане с дружествени дялове за определен период от време. А още по-интересна е третата алинея на чл. 260и ТЗ, която гласи: „В дружествения договор може да се предвидят условия, при които с решение на общото събрание може да се изиска от съдружник да прехвърли своите дялове, както и да се уговори задължение до извършване на прехвърлянето съдружниците да не могат да упражняват правото си на глас в общото събрание, ако дружествените дялове са записани при това условие. В случай че в срок до един месец от уведомяването му съдружникът не прехвърли дружествените дялове, дяловете му може да бъдат изкупени от дружеството при определени в дружествения договор условия, освен ако е предвидено друго в дружествения договор“.
В чл. 260и, ал. 7 ТЗ намира нормативен израз и вече широко използваният конвертируем заем, наред с правата за придобиване на дружествени дялове, издавани по решение на ОС. Права за придобиване могат да се учредят и на наети от дружеството лица. Тези права на придобиване, предоставени на наето лице, обаче са непрехвърлими – чл. 260й, ал. 5 ТЗ, за разлика от правата за придобиване, предоставени на трети лица. Общият брой на придобитите дялове при упражняване на правото на придобиване на дялове от наети от дружеството лица не може да бъде повече от 15 на сто от всички дялове.
Следва продължение на темата в Част II
