Правата и задълженията на съдружниците не се отличават съществено от тези, предвидени за съдружниците в ООД – право да участват в управлението, право на глас, на дивидент, на информация и на ликвидационен дял. В дружествения договор може да бъдат предвидени допълнителни права или ограничения. Същото се отнася и до задълженията на съдружниците – освен задължението за вноска с посочените по-горе особености, съдружникът е длъжен да изпълнява решенията на ОС и да оказва съдействие за осъществяване на дейността на дружеството, освен ако друго е уговорено в дружествения договор.
Прекратяването на членството става на общите основания, като едностранното му напускане следва да е регламентирано от дружествения договор, който може да предвиди и други случаи наред с изброените в закона.
Органите на дружеството са общо събрание на съдружниците и управителен съвет/управител. Компетентността на ОС не разкрива особености, тя е уредена в чл. 260п ТЗ, като в т. 8 е посочено, че ОС решава и други въпроси, предоставени в неговата компетентност от закона и дружествения договор. За редовното му провеждане е необходим кворум от поне половината от гласовете. По подобие на АД в поканата за първото заседание може да се посочи резервна дата, като проведеното на нея заседание е законно, независимо от представените дялове. Предвидено е квалифицирано мнозинство от две трети за решенията , с които се изменя и допълва дружествения договор, издават се или се обезсилват дялове, изключват се съдружници, преобразува се или се прекратява дружеството, избира се или се освобождава ликвидатор, управител, съответно членове на УС, определя се възнаграждението им и се освобождават от отговорност.
Съгласно чл. 260р, ал. 4 ТЗ, когато законът или дружественият договор предвижда гласуване по класове, както и когато предложеното решение засяга правата на съдружници от един клас, изискванията за кворум и мнозинство се прилагат за всеки клас поотделно.
Поканата за свикването следва да се обяви в ТР поне 15 дни преди датата на събранието или да е писмена, или изпратена чрез електронни средства с изрично потвърждение за получаването, получена поне 7 дни преди датата на общото събрание. Този въпрос следва да бъде уреден в дружествения договор. Поканата трябва да съдържа дневния ред, мястото, датата и часа на събранието, както и фирмата и седалището на дружеството.
Предвидена е възможност решенията на ОС да се приемат и неприсъствено, ако всички съдружници са заявили писмено или чрез електронни средства съгласието си за решението (чл. 260ф, ал.4 от ТЗ) и възможността ОС да бъде проведено с помощта на електронни средства посредством един или повече от следните начини (чл. 260ф, ал. 5 ТЗ):
- предаване в реално време на общото събрание;
- двупосочни съобщения в реално време, позволяващи на съдружниците да участват в обсъждането и приемането на решения в общото събрание от разстояние;
- механизъм за гласуване преди или по време на общото събрание, без да е необходимо упълномощаване на лице, което да участва лично на общото събрание.
На дружеството е възложено задължението да осигури необходимите мерки за идентификация на съдружниците – чл. 260ф, ал. 5 ТЗ.
В случаите на провеждане на ОС във виртуална среда протоколът и списъкът на лицата, упражнили право на глас в ОС, се заверяват от председателя и секретаря на ОС.
Управление.
Съгласно чл. 260н, ал. 1, т. 2 ТЗ органи на дружеството са управителен съвет или управител. Чл. 260ц говори за управителен съвет, като не поставя изискване за минимален брой членове, както го правят чл. 241, ал. 4 ТЗ и чл. 244, ал. 1 ТЗ, а оставя този въпрос да се разреши в дружествения договор. Мандатът на членовете на УС също следва да се определи там. Те следва да представят нотариално заверено съгласие и декларация за липса на пречките да заемат длъжността. Измежду членовете си УС избира председател – чл. 260ц, ал. 5 ТЗ.
Дружеството с променлив капитал трябва да избере един или повече управители (чл. 260ь ТЗ), или управителен съвет. Съгласно чл. 260ц, ал. 1, изр. 1 ТЗ дружеството се управлява и представлява от управителния съвет, който си избира председател. Чл. 260щ обаче гласи, че управителният съвет възлага управлението и представителството на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове, и определя възнаграждението им. Не става ясно дали председателят на УС се смята за изпълнителен член, и ако да – то може ли да се изберат няколко съпредседатели, тъй като второто изречение на първата алинея на чл. 260щ гласи, че изпълнителните членове следва да са по-малко от останалите членове на УС. Изпълнителните членове представят нотариално заверено съгласие и образец от подписа. За членовете на УС е предвидена солидарна отговорност за вредите, причинени на дружеството – чл. 260ъ, ал. 4 ТЗ, като член на УС може да бъде и юридическо лице – чл. 260ц, ал. 2 ТЗ, което определя представител за изпълнение на задълженията му в УС. Юридическото лице е солидарно и неограничено отговорно заедно с останалите членове на УС за задълженията, произтичащи от действията на неговия представител.
Преобразуване и прекратяване.
Съгласно чл. 260ю ТЗ ДПК следва да се „преобразува в капиталово дружество“ (от езиковото тълкуване на разпоредбата излиза, че законодателят не разглежда ДПК като капиталово дружество), ако при провеждане на редовното годишно общо събрание се установи, че към края на предходната финансова година дружеството вече не отговаря на изискванията на чл. 260а, ал. 3 ТЗ, т.е. броят наети лица надхвърля 50 и годишният оборот не превишава 4 000 000 лв., и/или стойност на активите не превишава 4 000 000 лв. Това преобразуване следва да стане в срок до края на финансовата година, следваща общото събрание, в противен случай ДПК се прекратява от окръжния съд по седалище на дружеството по иск на прокурора. Преобразуването става по реда на раздел III от глава шестнадесета ТЗ – преобразуване чрез промяна в правната форма.
Интересен е въпросът с преобразуването на други видове дружества в ДПК или тяхното вливане, или сливане с него, както и разделянето му или отделянето от него. Доколкото не съществува изрична забрана в тази посока, то следва тези възможности да са налице, тъй като чл. 261, ал. 2 ТЗ гласи, че при всички форми на преобразуване преобразуващите се, приемащите и новоучредените дружества (участващите в преобразуването дружества) могат да бъдат от различен вид, доколкото закон не предвижда друго.
При преобразуването значение има и видът на участващите в преобразуването дружества. Съгласно чл. 263т ТЗ, когато всички участващи в преобразуването дружества са персонални, чл. 262и – 262н не се прилагат. Оттук следва, че определянето на вида на ДПК е от съществено значение, а категоричният отговор на този етап е труден.
Относно прекратяването на дружеството основанията са предвидени в чл. 260я ТЗ, като законодателят е допуснал в дружествения договор да бъдат предвидени допълнителни основания за прекратяването му. То може да бъде прекратено и от окръжния съд по седалището му по иск на част от съдружниците или прокурора. ЕДПК се прекратява със смъртта на единствения съдружник, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността.
Заключение.
Дружеството с променлив капитал ще постави редица предизвикателства пред практиката, като остава надеждата неговата поява да доведе до положителен резултат в икономиката и да предложи работеща алтернатива за инвеститорите. Настоящата му уредба, както и нейната липса на места, обаче буди повече притеснение, отколкото да обнадеждава. Ограничението, наложено от българската азбука, ще трябва да се преодолее по тълкувателен път, като голямата свобода, предоставена на съдружниците, възлага в тяхна тежест (или по-скоро в тежест на техните адвокати) задължението да уредят максимално детайлно отношенията помежду си.
