Европейският съд предстои да тълкува пределите на професионалната тайна

Споделете тази публикация

Основната цел на Шестата директива за административно сътрудничество между държавите – членки на ЕС („DAC 6“), е да улесни функционирането на вътрешния пазар, като възпрепятства използването на агресивни трансгранични схеми за данъчно планиране. Накратко, DAC 6 посочва, че посредниците (например, адвокати, консултанти, финансови институции и т.н., а понякога и данъкоплатците) следва да докладват на националните данъчни органи за всеки съвет и/или прилагане на трансгранична договореност, които могат да представляват агресивно данъчно планиране. В повечето случаи посредниците са консултанти. Въпреки това, предвид че в почти всяка европейска държава членка съществува задължение за „професионалната тайна“, задължението за докладване привидно противоречи на професионалната тайна на посредниците, въпреки че DAC 6 предвижда указание за държавите членки да уредят определени изключения от задължението за разкриване.

Въз основа на тази възможност през септември 2022 г. белгийският Конституционен съд частично отмени задължението за докладване, транспонирано в националното законодателство, съгласно издаден през 2020 г. указ, тъй като се счита, че подобно разкриване на информация противоречи на професионалната тайна. Белгийският съд счита, че професионалната тайна на адвокатите е съществен елемент от правото на зачитане на личния живот и правото на справедлив съдебен процес, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и на Европейската конвенция за правата на човека. Съдът също така уточнява, че макар извън обхвата на съдебните спорове, предоставянето на правни съвети на клиентите се включва в обхвата на професионалната тайна. Предвид естеството на спора белгийският Конституционен съд сезира Съда на ЕС с искане да бъде изяснен въпросът дали задължението на посредниците за обмен на информация при трансгранични споразумения не противоречи на Хартата.

Генералният адвокат изразява становище по делото, че за целите на докладването по DAC 6 адвокатите-посредници не действат като защитници на своя клиент в рамките на спор с данъчните органи. Така, тъй като посредничеството не се извършва с оглед процесуално представителство при обичайно решаване на спорове по съдебен ред, Генералният адвокат приема, че задължението на адвокатите-посредници да уведомяват други посредници, с оглед докладване до данъчната администрация на трансгранично споразумение, не може да засегне правата по Хартата и в тази връзка не може да се прави позоваване на професионална тайна. Според Генералния адвокат същото се отнася и за адвокатите-посредници, освободени от задължението за докладване, тъй като последните са задължени да предават на други посредници изключително и само изчерпателно лимитирани категории информация, но не и правна оценка или комуникация с клиента.

Освен това изискването за уведомяване се счита за обосновано и пропорционално от общия интерес на Европейския съюз за борба с международното избягване на данъци и укриването на данъци като цел от общ интерес в рамките на Европейския съюз. Въпреки това, като се има предвид, че професионалната тайна все още не е хармонизирана в ЕС, Генералният адвокат посочва, че именно съдилищата на държавите членки са органите, компетентни да очертаят за всеки отделен случай дейностите, попадащи в обхвата на професионалната тайна.

В почти всяка европейска държава членка съществува проблем с професионалната тайна в контекста на задълженията за докладване по DAC 6. Много други европейски държави, освен Белгия, също са поставили въпроси, подобни на тези, повдигнати от белгийския Конституционен съд.

Последващите действия на Съда на ЕС по темата ще бъдат интригуващи и в светлината на неотдавнашното премахване на неограничения достъп до информация за действителните собственици в националните търговски регистри, тъй като решението засяга правилата за задължително разкриване на информация като цяло. С оглед това ще ще следим темата и ще очакваме и съдът да се произнесе по това дело, доколкото решението има връзка и с други две актуални съединени дела C 37/20 и C 601/20, относно промяната в публичността на държавните регистри за действителни собственици, доколкото материите имат връзка и зависят една от друга.

Предишна публикация
ЕС затяга контрола върху фиктивните дружества (shell companies)
Следваща публикация
Как българското право третира „модерните професии“?
Прочетете още
keyboard_arrow_up
Skip to content