Настоящата рубрика от статии и актуални материали цели да адресира практико-правните аспекти, свързани с поетапното навлизане на „модерните професии“ на българския пазар на труда. В унисон с по-общата тенденция съвременното право да формира нормативна уредба и инструменти за практическото и прилагане впоследствие, тоест, след фактическото възникване на регулираните обществени отношения, при „модерните професии“ се наблюдава същата закономерност. Така, с прогресивното развитие на техниката, навлизането на блокчейн технологиите и социалните мрежи, в страната за първи път се появяват неконвенционални нови професии – извършвани самостоятелно, на отговорност на доставчика, изцяло или частично в онлайн среда.
Макар в немалко случаи правото привидно да подхожда формалистично и дори изоставащо спрямо модерната социална конюнктура, по отношение на „модерните професии“ правната уредба, съществуваща още преди навлизането им в страната, се оказва далновидно приложима (разбира се, с тенденция към доразвитие).
Какво е „фрийлансър“ на правен език?
В исторически план, фигурата на тези лица далеч не е нова, доколкото правната уредба на този тип заетост датира още от първите години на този век. В общия случай, съвременното българско право третира т.нар. „фрийлансъри“ като лица, упражняващи свободна професия.
Законът за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) посочва неизчерпателно като примери за „фрийлансъри“: експерт-счетоводителите, консултантите, одиторите, адвокатите, нотариусите, частните съдебни изпълнители, съдебните заседатели, експертите към съда и прокуратурата, лицензираните оценители, представителите по индустриална собственост, медицинските специалисти, преводачите, архитектите, инженерите, техническите ръководители, дейците на културата, образованието, изкуството и науката и застрахователните агенти.
Тъй като посоченият списък далеч не изброява всички възможни форми на самостоятелна заетост, ЗДДФЛ очертава общите признаци, чието наличие води до третиране на лицето като „упражняващо свободна професия“ или, в контекста на модерната лексика, като „фрийлансър“. Така, от данъчна гледна точка, едно лице е „фрийлансър“ ако, едновременно:
- осъществява професионална дейност за своя сметка; и
- не е регистрирано като едноличен търговец; и
- се самоосигурява (за повече подробности виж нашата статия за осигурителния режим на „фрийлансърите“ тук).
Едно лице „осъществява професионална дейност за своя сметка“, когато дейността не се извършва по трудов и граждански договор.
Регистрацията като едноличен търговец („ЕТ“) е следствие от производство по вписване в Търговския регистър на местни физически лица, които извършват търговски сделки и са организирали дейността си „по търговски начин“ (имат търговско предприятие). В тези случаи особеността е, че едно лице може да регистрира само една фирма на свое име и не може да прехвърля фирмата отделно от самото предприятие.
Самоосигуряващо се е лице, което самó удържа, внася и администрира осигурителните си вноски (за разлика от лицата, наети по трудов договор, чиито вноски се удържат и внасят от работодателя).
Така, съобразно посочените критерии, може да се каже, че свободна професия упражняват, например и следните появили се в последните години дейности: блогърите, влогърите, копирайтърите, инфлуенсърите, търговци с крипто валути, играчите на покер.
От всичко гореизложено, може да се заключи, че дефиницията на модерните професии основно се извлича от данъчното законодателство, което представлява съществена слабост на българската правна система, тъй като тези професии започват да заемат голям дял от пазара на труда, а същевременно няма детайлизирана уредба относно тяхното съществуваме, т.е. това че има яснота как се облага даден приход, не води неизменно до дефиниране мястото, ролята и същината на съответната модерна професия. Практиката от подобни явления показва, че след тяхното дефиниране може да се окаже и че данъчното им третиране е различно, заради различната правна същност.
Междувременно докато ставаме свидетели на липсата на конкретни юридически дефиниции и рамка за актуални обществени явления, то можем да наблюдаваме множество текстове на мъртви разпоредби из законите, за отдавна неприложими или изоставени в практиката.
Подлежи ли на регистрация дейността като „фрийлансър“?
Вкратце, да, фрийлансърите подлежат на регистрационен режим. Въпреки че флексибилността и мобилността на фрийлансърската дейност са основна нейна привлекателна характеристика, упражняването на свободна професия (законосъобразно) изисква фрийлансърът да се регистрира:
- в Регистър БУЛСТАТ (при Агенция по вписванията); и
- в НАП.
И двете регистрации – в Регистър БУЛСТАТ и в НАП, следва да се извършат в 7-дневен срок от започване на фрийлансърската дейност.
Отделно, преди фрийлансърът да започне да осъществява „патентна дейност“, последният подлежи и на регистрация в местно компетентната община (по местоизвършване на дейността).
Доколкото регистрационните производства по-горе са съпроводени с административно-процедурни специфики, свързани именно с новостта на тази пазарна ниша, можете да разчитате на нашето съдействие за ефективното им прилагане, за да можете бързо и законосъобразно да пристъпите към своите професионални начинания.
Тази поредица от информационни материали цели регулярно да осведомява читателите – потребители и сървис провайдъри, за най-актуалните приложни въпроси, свързани с предоставянето на услуги от фрийлансъри, инфлуенсъри, блогъри/влогъри, дропшипъри и други, както и основните проблеми, с които потребителите на такива услуги се сблъскват.
