Както посочихме в своята статия „Как българското право третира „модерните професии“?“ (с пълния текст на статията можете да се запознаете тук), българското право третира фрийлансърите като „лица, упражняващи свободна професия“ или като лица, осъществяващи „патентна дейност“. По нататък, в статията „Данъчно третиране на фрийлансинга“ (с пълния текст на статията можете да се запознаете тук) очертахме основните задължения за деклариране и внасяне на данъци при фрийлансинг, както и регистрациите, на които подлежат фрийлансърите. В тази статия разглеждаме друг основен аспект на дейността на фрийлансърите, а именно – режимът на внасяне на осигурителни вноски, или, с други думи – осигуряването на фрийлансърите.
За какво осигуряването е задължително? А доброволно?
Поради факта, че фрийлансърите се третират данъчно (най-вече) като „лица, упражняващи свободна професия“, задължително е внасянето на осигурителни вноски за:
- инвалидност поради общо заболяване (ТЕЛК);
- старост (пенсионно осигуряване);
- смърт (наследствени пенсии и добавки към тях);
- здравно осигуряване (достъп до болнична, доболнична и извънболнична помощ).
По избор (доброволно) фрийлансърите могат да се осигуряват и за:
- майчинство (бременност, раждане и отглеждане на дете);
- общо заболяване (болест).
За да се ползва от осигурителните си права лице, упражняващо свободна професия, следва да има издадена осигурителна книжка от НОИ.
Внасяне на осигурителни вноски – как?
Отново поради третирането на фрийлансърите като „лица, упражняващи свободна професия“, размерът на месечния осигурителен доход, върху който са дължими осигуровки, се избира от декларатора (фрийлансър). Тъй като са възможни разминавания между предварително декларирания доход и реално реализирания впоследствие, с годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, се извършва изравняване на дължимите осигуровки и данъка спрямо реализирания облагаем доход през годината.
Внасяне на осигурителни вноски – кога?
Всеки фрийлансър е длъжен да декларира и плаща дължимите осигуровки върху избрания доход всеки месец до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят.
Важно е да се отбележи, че задължение за осигуряване има единствено, когато се упражнява самият фрийлансинг. Ако не се осъществява дейност, задължение за осигуряване не възниква, но следва да се подаде декларация в НАП за прекъсване на дейността. Впоследствие, при повторно започване на фрийлансинг, подновяването на дейността също подлежи на деклариране.
Настоящата рубрика от статии и актуални материали цели да адресира практико-правните аспекти, свързани с поетапното навлизане на „модерните професии“ на българския пазар на труда. В унисон с по-общата тенденция съвременното право да формира нормативна уредба и инструменти за практическото и прилагане впоследствие, тоест, след фактическото възникване на регулираните обществени отношения, при „модерните професии“ се наблюдава същата закономерност. Така, с прогресивното развитие на техниката, навлизането на блокчейн технологиите и социалните мрежи, в страната за първи път се появяват неконвенционални нови професии – извършвани самостоятелно, на отговорност на доставчика, изцяло или частично в онлайн среда.
Тази поредица от информационни материали цели регулярно да осведомява читателите – потребители и сървис провайдъри, за най-актуалните приложни въпроси, свързани с предоставянето на услуги от фрийлансъри, инфлуенсъри, блогъри/влогъри, дропшипъри и други, както и основните проблеми, с които потребителите на такива услуги се сблъскват.
