С внесения на 20.01.2022 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство („ЗБГ“) се предлага да отпадне възможността за придобиване на граждански статут срещу инвестиции. Предложението е направено от Министерски съвет („МС“) с Решение № 12 от 14 януари 2022 г., а посочените нововъведения целят привеждане на регулацията в тази област в унисон с доклад на Европейската комисия от 23 януари 2019 г.
Към момента в Европейския съюз („ЕС“) има три държави, които прилагат режима на придобиване на гражданство при облекчени условия срещу инвестиции – това са България, Кипър и Малта. По този повод на 23 януари 2019 г. Европейската комисия изготви доклад до Европейския парламент, Съвета на Европа, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. В него се навеждат опасения по отношение на режимите за предоставяне на гражданство и право на пребиваване срещу инвестиции и по-конкретно, че застрашават сигурността на ЕС, създават условия за изпиране на пари, корупция, и нарушения на данъчното законодателство. Институтът на гражданството е значим за ЕС, поради общоизвестната му двойственост – лице, което е гражданин на държава членка е гражданин и на ЕС. Статутът му на гражданин на държава в ЕС му дава редица права и привилегии, като например правото на свободно придвижване в рамките на Съюза. В този ред на мисли, макар проблемът да изглежда национален, всъщност има отношение към сигурността на всички държави членки.
Важно е да се отбележи също, че според понятието, възприето в чл. 20 от Договора за функциониране на ЕС („ДФЕС“) и чл. 2, б. „а“ от Европейската конвенция за гражданството, институтът е уреден като правната връзка на физическото лице с държавата, а не икономическа или финансова обусловеност.
Действащото българско законодателство към момента осигурява възможност на инвеститорите и членовете на техните семейства да се ползват от разпоредбите на Закона за българското гражданство и да придобият гражданство срещу инвестиции, при облекчени процедури, а често и без да се изисква ефективно предварително пребиваване на територията на държавата. Към момента това е възможно поради нормата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за чужденците в Република България, според която се отнема правото на пребиваване за чужденците, които не са се установили в рамките на 1 година от издаването на разрешението за постоянно пребиваване на територията на страната, но се въвежда изключение за лицата, направили изискуемата от законодателството инвестиция, за да се сдобият със статут на постоянно пребиваващ.
С внесения законопроект се предлага отмяната на редица текстове от Закона за българското гражданство, свързани с предоставяне на гражданство срещу капиталовложения. Причината за това е , че от приемането на чл. 12а и чл. 14а ЗБГ, даващи възможност да се придобие граждански статут чрез вложения, регламентирани в чл. 25, ал.1, т.6 и т.7 ЗЧРБ, са установени нарушения от разнообразно естество. Например, към момента на подаване на молбата за придобиване на българско гражданство се оказва, че инвестицията не е налична, тъй като е била предмет на разпоредителна сделка преди приключване на административното производство. В допълнение проверките от държавните органи на извършените вложения, които служат като основание за натурализация, са затруднени и на моменти изцяло невъзможни, поради банковата и данъчната тайна.
В мотивите на проекта за изменение на ЗБГ се изтъква необходимостта от отмяна на чл. 12а и чл. 14а ЗБГ, тъй като същите не са довели до реални инвестиции в българската икономика. Според посоченото становище на МС настоящото нормативно положение не води със себе си сериозни ползи за икономиката на страната, тъй като не се откриват работни места.
Преди внасянето на настоящия законопроект МС прави опит през 2019 година да предизвика промяна в режима за придобиване на гражданство срещу инвестиции чрез отпадане на възможността за даване на гражданство на лица по натурализация, които са получили разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1 ,т. 6, т. 7 от ЗЧРБ. Този опит се оказва неуспешен, тъй като 44-тото Народно събрание възприема различен подход – запазва смислово съдържанието на чл. 12а и чл. 14а от ЗБГ, но увеличава възможността за контрол върху инвеститорите.
В резултат на това през юни 2021 г. е изпратено ново писмо на Европейската комисия, в което отново се подчертава, че когато държава членка упражнява компетентността си да предоставя гражданство е задължена да гарантира, че го прави без да накърнява същността, стойността и целостта на този основен статут, както е установен в чл. 20 от ДФЕС. С оглед на това настоящото Правителство внася в Народното събрание новия проект на Закон за изменение на Закона за българското гражданство с цел разрешаване на посочените проблеми.
