Министерски съвет е внесъл законопроект[1], който цели да въведе института на несъстоятелността на физическите лица и да сложи край на т. нар. „вечни длъжници“.
В мотивите се посочва, че действащото законодателство не допуска физически лица, които са в неплатежоспособност, да бъдат обявени в несъстоятелност, което води до състояние на стрес у длъжниците и несигурност у кредиторите.
В предлагания законопроект се уреждат условията и редът за погасяване на задължения на добросъвестни длъжници, които обаче не са търговци или предприемачи. Понятието „добросъвестен длъжник“ получава легална дефиниция в закона.
Персонален обхват на закона
Законът урежда производството по несъстоятелност на физическите лица, които са неплатежоспособни добросъвестни длъжници и желаят задълженията им към всички кредитори да бъдат удовлетворени в едно общо съдебно производство.
От персоналния му обхват са изключени физическите лица, които упражняват търговска дейност, стопанска дейност, занаят или свободна професия, когато имат задължения, произтичащи от упражняваната дейност, занаят или професия.
Законът е построен на принципите на доброволност, справедливост и добросъвестност. Дадено е определение на състоянието на неплатежоспособност на длъжника, което се изразява в неспособността му да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати в продължение на повече от 6 месеца.
Добросъвестен длъжник
Централно в закона се явява понятието добросъвестен длъжник, което според определението на чл. 9, ал. 1 от предложения проект се изразява в поемането на задължения съобразно имущественото състояние и доходите, както и във въздържането от действия, които умишлено или поради небрежност увреждат интересите на кредиторите. Критериите за добросъвестност са доразвити в следващите алинеи на същия член, като заслужава да се отбележи, че неупражняването на трудова дейност в продължение на една година преди подаване на молбата за откриване на производството от работоспособен длъжник също го квалифицира като недобросъвестен от гледна точка на приложимата уредба. Длъжникът следва да не е осъждан за престъплението злоупотреба на доверие – чл. 217 НК, както и за престъпления срещу финансовата, данъчната или осигурителната системи или да е реабилитиран.
Друг критерий при преценката е длъжникът да не е поемал през последните 5 години задължение по възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които издържа, основни жизнени потребности, когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му. Явната несъобразност е налице, когато самостоятелно или в съвкупност с други задължения това би довело до невъзможност да задоволява своите жизнени потребности, както и потребностите на тези членове от неговото семейство, за които се грижи.
Налице е и изискване да не се е разпореждал безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните пет години преди подаването на молбата за откриване на производството. За значителна стойност се смята тази, която надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните дванадесет месеца.
Добросъвестният длъжник следва да е представил пълни и верни данни, документи и доказателства за своето имущество пред съда или синдика във връзка с производството, както и да не е препятствал умишлено правомощията им при проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността.
Последният критерий се явява изпълнението на погасителния план или постигнатото извънсъдебно споразумение с кредиторите.
В масата на несъстоятелността влизат всички имуществени права на длъжника и една втора от вещите и правата върху вещи в режим на съпружеска имуществена общност, като върху несеквестируемото имущество на длъжника не може да се насочва изпълнение.
В рамките на производството съдът определя издръжка за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и членовете на неговото семейство, чийто размер не може да бъде по-нисък от една минимална работна заплата.
Синдик
По подобие на действащата уредба в Търговския закон относно производството по несъстоятелност на търговските дружества кредиторите предявяват своите вземания пред съда, които, ако ги одобри, ги включва в списък на приетите вземания. Кредиторите на приетите вземания избират синдик и предлагат на съда неговото назначаване. Ролята на синдика е сходна с тази при търговските дружества, а изискванията, на които лицето трябва да отговаря, за да упражнява тази функция са уредени с препращане към разпоредбите на ТЗ.
За да не се натоварва длъжникът с прекалено много разноски синдикът не получава месечно възнаграждение, а еднократно в размер една минимална работна заплата на посочените от закона етапи, а именно при съставянето на списък на приетите вземания, при извършването на опис и установяване на масата на несъстоятелността, при изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията на длъжника и при изготвянето на сметката на разпределение. Уредбата цели също да стимулира синдика да върши работата си в разумни срокове. Предвидено е и допълнително възнаграждение в размер на 5 на сто от стойността на осребреното имущество, както и допълнително годишно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата, платимо в 3-дневен срок от одобряване на годишен отчет за дейността на синдика.
Производство по несъстоятелност
Както беше посочено по-горе, производството започва по инициатива на самия длъжник. Компетентен е окръжният съд по постоянния му адрес, ако е бил регистриран на него преди повече от шест месеца преди датата на подаване на молбата за откриване на производството. Законът цели да се избегне т. нар. „пазаруване на съд“ (forum shopping), като длъжникът свободно си избере къде да се води производството. Законът съдържа и специална разпоредба, която забранява промяната в подсъдността, дори по съгласие на участващите лица.
Служебното начало е засилено – съдът по свой почин може да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за постановяваните в производството актове, включително да назначава вещи лица за изясняване на обстоятелства, за които са необходими специални знания. Нещо повече, съдът може служебно да налага обезпечителни мерки и ограничения върху действията и дейността на длъжника.
Предвидено в субсидиарното приложение на Гражданския процесуален кодекс за неуредените въпроси в закона.
Вероятно с цел да се защити и опази достойнството на длъжника законът предвижда откритите съдебни заседания да се провеждат при закрити врата.
Производството започва с молба, отговаряща на изискванията на закона и придружена от декларация по образец, утвърден от министъра на правосъдието, съдържаща информация за гражданското и семейното състояние на длъжника, липсата на основания, изключващи неговата добросъвестност, опис на личното му имущество, списък на кредиторите и техните вземания, както и на извършените от длъжника плащания над 500 лева през последните шест месеца. Длъжникът следва да представи и справка за съдебни и изпълнителни производства срещу него и извлечение от банковите си сметки и сметките при други доставчици на платежни инструменти. Молбата се придружа от план за погасяване на задълженията и доказателство, че е било направено уведомление до Националната агенция за приходите за искането за обявяване на несъстоятелност по чл. 78, ал. 2 ДОПК.
В закона е посочено, че молбата се публикува в регистъра по несъстоятелност, който понастоящем не функционира. В преходните и заключителните разпоредби на закона е посочено, че до разработването и въвеждането в експлоатация на регистъра по несъстоятелност, актовете в производството по несъстоятелност на физическите лица се вписват или обявяват в Информационната система за производство по несъстоятелност на Министерството на правосъдието.
Решение за откриване на производството
С решението съдът по несъстоятелността обявява неплатежоспособността на длъжника, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане не запор, възбрана или други обезпечителни мерки, свиква първото събрание на кредиторите, определя издръжка на длъжника и членовете на неговото семейство, както и банкова сметка на длъжника, по която да се извършват плащания в негова полза.
Решението се обявява в регистъра и действа по отношение на всички.
С откриването на производството длъжникът вече не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика, съответно съда, ако синдик все още не е назначен. Тези ограничения не се прилагат за сделките, необходими за задоволяването на жизнените потребности на длъжника и членовете на семейството му в рамките на определената от съда издръжка, като плащанията към централния и местния бюджет и за плащанията на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование, социални услуги и други.
Следва продължение на темата в Част II
[1] https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7452
