Несъстоятелност на физическите лица – Част II

Споделете тази публикация

Можете да откриете началото на темата в Част I

 

Мерки за попълване на масата на несъстоятелността

По подобие на Търговския закон синдикът може да прекрати договорите на длъжника, които не са изпълнени изцяло или частично, като отправи 15-дневно предизвестие.

В тридневен срок от встъпването си в длъжност синдикът извършва опис на недвижимите и движимите вещи, пари, ценности, ценни книги, договори и други, на вземанията на длъжника и на намиращите се във владение на трети лица вещи. Описът се одобрява от съда с определение, като е възможно при откриването на друго имущество да се извърши допълнителен опис.

При опасност от разпиляване, унищожаване или укриване на имущество съдът по несъстоятелността може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника. Запечатването се извършва от частен съдебен изпълнител, а протоколът за извършените действия се изпраща в съда.

План за погасяване

Планът цели отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или пълно опрощаване на задълженията и извършване на други действия и сделки с имуществото на длъжника, насочени към удовлетворяването на кредиторите. Планът съдържа степента на удовлетворяване на вземанията, включени в одобрения от съда списък към момента на внасяне на плана, начина и времето за плащане, както и гаранции за изпълнение на тези вземания и на оспорените неприети вземания, както и практическите действия за осъществяването му.

Съдът допуска плана с определение. Планът се приема с решение на събранието на кредиторите, ако за него са гласували повече от половината от приетите вземания, а самото приемане се обявява в регистъра по несъстоятелност. Съдът утвърждава приетия план с решение, ако са спазени изискванията на закона.

С решението се прекратява производството по несъстоятелност, назначава се синдик, длъжникът се осъжда да плати вземанията, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производството, които са включени в допълнителен списък и се определя имуществото, с което длъжникът да се разпорежда само с предварително решение на синдика, респективно съда.

Контролът по изпълнението на плана се осъществява от синдика, ако това е предвидено в самия план, като длъжникът има задължение да уведомява синдика за всякакви обстоятелства, които могат да окажат влияние върху изпълнението на плана.

Утвърждаването на плана спира давността по чл. 110 ЗЗД за вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството, а ако с плана изпълнението им е разсрочено или отсрочено започва да тече нова давност от настъпването на изискуемостта.

Обявяване в несъстоятелност и осребряване на имуществото

Ако в законовия срок не е предложен погасителен план или производството е възобновено поради неизпълнението му, съдът обявява длъжника в несъстоятелност. Наред с това, с решението се налага обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, а самият той се лишава от право да управлява и да се разпорежда с имущество, включено в масата на несъстоятелността. Съдът постановява започване на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.

Решението се обявява в регистъра по несъстоятелност и подлежи на незабавно изпълнение, като действа по отношение на всички. Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност, като непарично задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението.

Продажбата на имуществените права от масата на несъстоятелността се извършва от синдика след разрешение на съда. Субсидиарно приложение намират разпоредбите на глава четиридесет и шеста от Търговския закон – Осребряване на имущество.

След като в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства, синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите съобразно реда, привилегиите и обезпеченията. Сметката се обявява в регистъра по несъстоятелност и длъжникът или някой от кредиторите може да възрази писмено срещу нея в 14-дневен срок, след което съдът я одобрява, правейки съответните промени служебно или вследствие на възражение.

Прекратяване на производството

Производството се прекратява с решение на съда, когато след неговото откриване се установи, че не са налице някои от условията за откриването му, напр. добросъвестност на длъжника. То се прекратява и в случаите на одобрен план за погасяване на задълженията, изчерпване на масата на несъстоятелността или изплащане на задълженията, както и в случай на постигнато извънсъдебно споразумение между кредиторите и длъжника.

Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват с решението за прекратяване на производството.

Погасяване на задълженията на длъжника

Законът предвижда задълженията на неплатежоспособния длъжник, които са включени в одобрения от съда списък на приетите вземания, да се погасят с изтичането на 3-годишен срок от влизането в сила на решението за утвърждаване на плана за погасяване, а при липса на такъв – от датата на първия опис на имуществото на длъжника.

Необходими условия са и длъжникът да е заплатил разноските в производството, да е удовлетворил поне частично вземанията, при условие, че цялото му секвестируемо имущество е послужило за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността и да не са налице основания за недобросъвестност от негова страна.

Законът предвижда погасяване на вземанията на кредиторите и в хипотезата, при която добросъвестният неплатежоспособен длъжник не е в състояние да заплати разноските и цялото му секвестируемо имущество е послужило за удовлетворяване на кредиторите. Давността в този случай е 5-годишна и започва да тече от влизане в сила на решението за прекратяване на производството, чието възобновяване не е било поискано от длъжника в едногодишен срок от спирането вследствие липсата на имущество, което да покрие началните разноски.

Въпреки изтичането на погасителната давност и в двата посочени по-горе случая задълженията на длъжника за удовлетворяване на вземания, обезпечени с ипотека, такива за глоби, издръжка, непозволено увреждане и възникналите след откриване на производството, но останали неудовлетворени, не се погасяват.

Заключение

Предлаганият законопроект цели да запълни липсата на позитивноправна уредба на института на несъстоятелността на физическите лица. Неговият ограничен персонален обхват обаче, както и относително сложното производство вероятно ще доведат до проблеми при приложението му в практиката.

Предишна публикация
Несъстоятелност на физическите лица – Част I
Следваща публикация
Рубрика „Европейски Зелен пакт“: Предвидима и опростена регулаторна среда
Прочетете още
keyboard_arrow_up
Skip to content