Това лято Европейската комисия представи нов пакет от законодателни предложения за укрепване на законодателството в ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Пакетът включва предложения за:
- нов орган на ЕС за борба с изпирането на пари,
- нов Регламент за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма,
- нова 6-та директива за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма,
- изменение на Регламента относно информацията, придружаваща преводите на средства и определени криптоактиви.
Основната цел на пакета е да се подобри откриването на подозрителни трансакции и дейности и да се затворят вратичките, използвани от престъпниците за изпиране на пари или финансиране на терористични дейности чрез финансовата система.
Нов Регламент за борба с изпирането на пари(БИП) и финансирането на тероризма(ФТ)
Досега ЕС регулираше тази материя, като използваше директиви като косвен инструмент, оставяйки на държавите членки да определят спецификите сами. Това води до различни тълкувания и практики в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма в цяла Европа. Това, от своя страна, причинява объркване и не позволява ефективно справяне с трансгранични ситуации, поради което и не защитава адекватно вътрешния пазар. На следващо място – пораждат се допълнителни разходи и тежести за предприятията, предоставящи трансгранични услуги, което пък води до избирателно установяване на бизнеса в зависимост от регулаторните изисквания.
Ето защо Комисията предлага единен подход чрез въвеждането на изцяло нов регламент, който ще се прилага пряко по следните въпроси:
- мерките, които трябва да се прилагат от задължените субекти за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
- изискванията за прозрачност на действителните собственици за юридически лица и договорености;
- мерки за ограничаване на злоупотребата с инструменти на приносител.
В предложението се добавят нови задължени субекти, като например – доставчици на услуги за криптоактиви, оператори в областта на инвестиционната миграция, на които е разрешено да представляват или предлагат посреднически услуги на граждани на трета държава, които желаят да придобият право на пребиваване в държава членка в замяна на инвестиции (т.нар. „златни визи“). От друга страна, предвижда се изключване на досега обхванати всички търговци на стоки, когато извършваните или получаваните плащания в брой са в размер на 10 000 EUR или повече, а задължени субекти остават само търговците на ценни метали и скъпоценни камъни. Държавите членки могат да решат да освободят от изискванията, установени в Регламента, лицата, които извършват определени финансови дейности и доставчиците на услуги в областта на хазарта (с изключение на казината), само в отделни случаи или с много ограничен характер, когато рискът от изпиране на пари или финансиране на тероризма е незначителен, при условие че са изпълнени определени по Регламента изисквания.
Относно вътрешните политики – има много по-подробни насоки за това какво трябва да включват. Нещо повече – регламентът установява „общогрупови изисквания“ – предприятието майка ще трябва да гарантира, че изискванията относно вътрешните процедури, оценката на риска и персонала, се прилагат във всички клонове и дъщерни предприятия на групата в държавите членки, а при групите, чието предприятие-майка е установено в Съюза — и в трети държави. Общогруповите политики, механизми за контрол и процедури на нивото на цялата група включват също така политики за защита на данните и политики, механизми за контрол и процедури за споделяне на информация в рамките на групата за целите на БИП/БФТ.
Регламентът включва също по-подробни и специфични правила за комплексна проверка на клиента, идентификацията, неговия действителен собственик, идентифицирането на целта и планираното естество на деловите взаимоотношения или случайните сделки. Очаква се да се създаде и единен списък, който ще включва всички важни обществени функции както на ниво отделна държава-членка, така и на ниво ЕС. Списъкът ще е публично достъпен на уеб страницата на новосъздадения Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Така, лицето, поемащо коя да е функция от така изготвения консолидиран списък, ще може лесно да бъде директно квалифицирано като видна политическа личност.
Предвижда се и ново задължение за регистрация на юридически лица, установени извън ЕС, които са влезли в бизнес отношения със задължен субект в ЕС или са придобили недвижимо имущество на територията на ЕС. Такива субекти ще трябва да регистрират своя действителен собственик в регистрите на ЕС за действителен собственик в държавата, в която на първо място е настъпило едно от посочените обстоятелства.
Нов орган за борба с изпирането на пари
Предвижда се той да започне да работи ефективно от 1 януари 2023 г. и да бъде централен орган, който ще координира националните органи, за да гарантира, че частният сектор прилага правилно и последователно правилата на ЕС. Основните отговорности на Органа ще бъдат да упражнява пряк надзор върху най-рисковите финансови институции, да наблюдава и координира националните надзорни органи, да улеснява и подкрепя сътрудничеството между националните звена за финансово разузнаване. Органът ще има право също така да провежда разследвания на всеки избран задължен субект или на всяко физическо или юридическо лице, което е наето от или e обвързано със задължен субект и е установено или се намира в държава-членка.
Предложение за изменение на Регламент (ЕС) № 2015/847 с оглед разширяване на изискванията за проследяване и по отношение на криптоактиви
Понастоящем се прилага само за прехвърляне на парични средства под формата на банкноти, монети, безналични пари и електронни пари. Изменението предвижда разширяване на обхвата, така че да обхване прехвърлянето и на виртуални активи. Всички доставчици на услуги, свързани с криптоактиви, които попадат в обхвата на предложението, ще подлежат на изискванията за предоставяне на информация, които досега се отнасяха само до прехвърлянето на средства под формата на банкноти, монети, безналични пари и електронни пари.
Предложение за Шеста директива за борба с изпирането на пари
Проектът на Директивата въвежда нови стандарти и дава право на новия орган за борба с изпирането на пари да издаде насоки за прилагането ѝ. Предложението предвижда по-бързо обработване на Докладите за подозрителна дейност – звеното за финансово разузнаване в държавата членка ще трябва да упражни правомощията си за спиране на трансакции не по-късно от 48 часа от получаването на доклада и може да спре използването на банкови сметки при определени обстоятелства.
Също така – очаква се да влязат в сила нови изисквания, свързани с определени доставчици на услуги – държавите членки трябва да въведат във вътрешното си законодателство система за регистрация или лицензиране на бюрата за обмяна на валута и за осребряване на чекове, както и за доставчиците на услуги за форми на доверително управление или за дружества (такива са например лица, които по занятие предоставят услуги за учредяване на дружества или други юридически лица, услуга по изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността управител/изпълнителен директор в капиталово дружество, съдружник в персонално дружество; осигуряване на седалище и адрес на управление, адрес за кореспонденция или административен адрес на юридическо лице или друга форма на правна договореност).
За да се гарантира надеждността на информацията в регистрите на действителните собственици, когато има основания за съмнение в точността ѝ, държавите членки ще бъдат задължени да въведат вътрешнонационални изисквания, вземайки предвид оценката на риска, към юридическите лица и другите правните образувания да предоставят допълнителна информация за действителния си собственик.
