Ново решение на Съда на ЕС относно данъчно облагане на услугите на Airbnb

На 22. декември 2022 г. Съда на ЕС (СЕС) излезе с решение по дело C‑83/21 по повод преюдициално запитване, отправено в рамките на спор между Airbnb Ireland UC plc и Airbnb Payments UK Ltd, от една страна, и Agenzia delle Entrate (данъчна администрация, Италия), от друга страна. Запитването бе относно законосъобразността на правила на италианското право, свързани с данъчния режим на услугите по посредничество при краткосрочно отдаване под наем на недвижими имоти.

1. Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

Предмет на делото е преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия).

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 5, буква а) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), член 2, параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар, и на член 1, параграф 1, букви д) и е) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, както и на член 56 и член 267, трета алинея ДФЕС.

Запитването е отправено в рамките на спор между Airbnb Ireland UC plc и Airbnb Payments UK Ltd, от една страна, и Agenzia delle Entrate (данъчна администрация, Италия), от друга страна, относно законосъобразността на правила на италианското право, свързани с данъчния режим на услугите по посредничество при краткосрочно отдаване под наем на недвижими имоти.

1. Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) е решил да спре производството по висящия пред него спор и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1)      Как следва да се тълкуват съдържащите се в Директива 2015/1535 изрази „технически регламент“ на услугите на информационното общество и „правило за услуги“ на информационното общество и по-специално трябва ли тези изрази да се тълкуват в смисъл, че включват и данъчни мерки, които не целят пряко регламентиране на специфичната услуга, но са от естество да уредят конкретното упражняване на дейността в рамките на държавата членка, налагайки по-конкретно на всички доставчици на услуги по посредничество във връзка с недвижими имоти спомагателни и инструментални задължения за ефективното събиране на дължимите от наемодателите данъци,

2)      а)      Допуска ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от Директиви 2006/123 и 2000/31 национална мярка, която предвижда за действащите в Италия посредници във връзка с недвижими имоти, включително и за операторите, неустановени в страната и предоставящи услугите си онлайн, задължения за събиране на данните, свързани със сключените с тяхното посредничество договори за краткосрочен наем, и последващото им съобщаване на данъчната администрация, с цел събиране на преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?

б)      Допуска ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от Директиви 2006/123 и 2000/31 национална мярка, която предвижда за действащите в Италия посредници във връзка с недвижими имоти, включително и за операторите, неустановени в страната и предоставящи услугите си онлайн, които участват в етапа на плащане по договорите за краткосрочен наем, сключени с тяхното посредничество, задължението да извършват удръжка от тези плащания и след това да я внасят в държавния бюджет, с цел събиране на преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?

в)      При утвърдителен отговор на предходните въпроси, може ли прилагането на принципа на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и на аналогичните принципи, произтичащи от Директиви 2006/123 и 2000/31, все пак да бъде ограничавано в съответствие с правото на Европейския съюз от национални мерки като описаните в букви а) и б) по-горе, поради неефективността в противен случай на данъчната удръжка, свързана с преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?

г)     Може ли прилагането на принципа на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и на аналогичните принципи, произтичащи от Директиви 2006/123 и 2000/31, да бъде ограничавано в съответствие с правото на Съюза от национална мярка, която налага на неустановените в Италия посредници във връзка с недвижими имоти задължението да посочат данъчен представител, длъжен да изпълнява от името и за сметка на неустановения в страната посредник описаните в буква б) национални мерки, предвид неефективността в противен случай на данъчната удръжка, свързана с преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?

III. Как стоеше юридически въпросът досега?

Airbnb е глобална компания, която управлява едноименната платформа за посредничество при имоти в интернет, улеснявайки връзката, от една страна, на наемодателите, които предлагат настаняване, и, от друга страна, лицата, търсещи този тип настаняване, Airbnb събира плащането за предоставяне на настаняване от клиента при наемането на имота и превежда това плащане на наемодателя, ако не е имало оспорване от страна на наемателя. Италиански закон от 2017 г. установява нов данъчен режим за краткосрочни наеми на имоти извън кръга на  търговската дейност. Този закон се прилага за договори за наем на жилищен имот от физически лица извън кръга на търговска дейност за максимален период от 30 дни, независимо дали са сключени директно с наемателите или чрез участието на посредници, които, подобно на Airbnb, работят чрез онлайн платформи.

От 1 юни 2017 г. приходите от такива договори за наем – когато съответните собственици са избрали тази преференциална ставка – подлежат на облагане с данък при източника в размер на 21%, дължим на Министерството на финансите, и данните, свързани с договорите за наем, трябва да бъдат предадени на данъчния орган. Когато получават наеми или участват в събирането им, лицата, които действат като имотни посредници, трябва като данъчнозадължени лица, да удържат 21% от сумата на наемите и да ги внасят в хазната.

Чуждестранните лица, които нямат постоянно пребиваване/адрес в Италия, са длъжни да назначат в качеството си на данъчнозадължени лица данъчен представител. Airbnb Ireland UC и Airbnb Payments UK Ltd, които принадлежат към глобалната група Airbnb, заведоха иск за отмяна на решението на директора на данъчния орган за прилагане на новия данъчен режим.

В споменатото по-горе решение СЕС приема, че трите задължения, въведени през 2017 г. в италианското законодателство, попадат в областта на данъчното облагане и следователно са изключени от обхвата на определени директиви, на които се позовава Airbnb. Така Съдът разглежда законосъобразността на трите мерки единствено в светлината на забраната за ограничаване на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза, предвидена в член 56 ДФЕС.

• На първо място, той отбелязва, че задължението за събиране и съобщаване на данъчните органи на данни, свързани с договори за наем, сключени след посредничество при собственост, се прилага за всички трети страни, независимо дали са физически или юридически лица, независимо дали са местни или установени в тази територия и дали действат чрез цифрови средства или чрез други средства за свързване на страните. Съдът заключава, в съответствие със съдебната практика, че подобно задължение не противоречи на забраната, предвидена в член 56 от ДФЕС, тъй като е приложимо за всички оператори, упражняващи своята дейност на национална територия.
• На второ място, задължението за удържане на данък при източника също е в тежест както на доставчиците на посреднически услуги за имоти, установени в държава членка, различна от Италия, така и на предприятията, които имат установяване в Италия. Следователно Съдът изключва, че това задължение може да се счита за забраняващо, възпрепятстващо или правещо по-малко привлекателно упражняването на свободата на предоставяне на услуги.
• На трето място, задължението за назначаване на данъчен представител в Италия обаче се прилага от своя страна само за определени доставчици на посреднически услуги за имоти без постоянен обект в Италия. Тъй като това задължение изисква от тях да предприемат стъпки, но също така да поемат разходите за заплащане на този представител, подобни ограничения причиняват за тези оператори пречка от такъв вид, че да ги възпира да предоставят услуги за посредничество при имоти в Италия, във всеки случай в начина, по който желаят да го направят. Следователно това задължение трябва да се разглежда като ограничение на свободното предоставяне на услуги, забранено по принцип от член 56 ДФЕС. Въпреки че тази данъчна мярка преследва легитимната цел за осигуряване на ефективно събиране на данъка, която може да обоснове ограничение на свободното предоставяне на услуги, тя все пак надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

Освен това обстоятелството, че данъчният орган вече е получил информация относно данъкоплатците, улеснява надзора му и следователно допринася за непропорционалния характер на задължението за назначаване на данъчен представител. От това следва, че задължението за назначаване на данъчен представител противоречи на член 56 от ДФЕС.

Решението на съда

Поради изложените по-горе съображения Съдът решава, че член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че:

 – първо, допуска законодателство на държава членка, задължаващо доставчиците на посреднически услуги във връзка с недвижими имоти, независимо от мястото на установяването им и от начина, по който участват, що се отнася до отдаване под наем за не повече от 30 дни на недвижими имоти, намиращи се на територията на тази държава членка, да събират и след това да съобщават на националната данъчна администрация данните, свързани с договорите за наем, сключени вследствие на тяхното посредничество, и ако тези доставчици са събирали наемите или съответните насрещни престации или са участвали в събирането им, да удържат при източника размера на дължимия данък от сумите, платени от наемателите на наемодателите, и да внасят този данък в държавния бюджет на посочената държава членка,

 – второ, не допуска законодателство на държава членка, задължаващо доставчиците на посреднически услуги във връзка с недвижими имоти, що се отнася до отдаване под наем за не повече от 30 дни на недвижими имоти, намиращи се на територията на тази държава членка, когато тези доставчици са събирали наемите или съответните насрещни престации или са участвали в събирането им, и пребивават или са установени на територията на държава членка, различна от тази на облагане, да посочат данъчен представител, който пребивава или е установен на територията на държавата членка на облагане.