Наредбата за командировките в страната („Наредбата“) е основният подзаконов нормативен акт, който урежда условията за командироване, размерите на различните видове командировъчни пари, правата и задълженията на командироващия и командирования и други. Последната по-съществена актуализация в Наредбата е приета преди повече от десетилетие. За този период настъпиха редица новости, както в трудовото законодателство, така и в социално-икономическите условия. Това обуславя необходимостта от промени в Наредбата, за да може тя да отговори на новите реалности и да уреди адекватно обществените отношения в настоящите условия.
По причина на изложеното Министерският съвет е изготвил проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за командировките в страната, което е публикувано в портала за обществено обсъждане.
В настоящото изложение ще бъдат разгледани по-съществените предложения за промени
С промяна в чл.6 се предвижда, че няма да се считат за командировани лицата, които пътуват като снабдители, доставчици, куриери, раздавачи и други, при които характерът на работата е свързан с пътуване между различни населени места. Досега действащата правна уредба не беше толкова прецизна относно обхвата на лицата, чиято дейност е пряко свързана с пътуване между населени места, поради което не се командироват при изпълнение на обичайните си задължения. Заедно с това е премахнато ненужното споменаване на граждански договори- лицата в такъв тип правоотношение не могат да бъдат командировани изобщо.
Въвежда се възможност за електронно издаване на заповедта за командироване. Ако се издаде в електронен вид, заповедта за командироване следва да отговаря на изискванията на Регламент 910/2014 г. и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Премахва се изискването в заповедта за командироване да се посочи необходимостта от изготвяне на отчет. Задължението за изготвяне на отчет е императивно закрепено в чл. 29 от Наредбата, като в самата заповед остава единствено да се посочи вида на отчета.
Създава се нова т. 10 в чл. 9 на Наредбата, с която в задължителното съдържание на заповедта за командировка се въвежда изискване да се посочи дали е необходима заверка на самата заповед с подпис на оправомощено служебно лице на мястото на командироването. В предходната редакция на Наредбата се изискваше заповедта за командироване да бъде задължително заверена с подпис и печат от оправомощено служебно лице. Възможно е това да създаде затруднения, в случаите когато командироването е на обект, който се намира извън населеното място. Затова с промените се предлага въвеждане на правна възможност командироващите предприятия да преценят сами дали е необходим подпис от оправомощеното служебно лице на мястото на командироването. Заслужава внимание и обстоятелството, че с въвеждането на електронен вариант на заповедта за командироване, изискването за заверка с подпис и печат става неизпълнимо. Вносителите на предложените промени твърдят, че по този начин се намалява административната тежест.
Обновява се режимът на покриване на разходи при използване на лично моторно превозно средство по време на командировката. Досегашната правна уредба предвиждаше да се покриват само разходите по най-икономичния режим на движение на автомобила на командирования- т.е. извънградско, както и само по републиканската пътна мрежа. Ограничението е необосновано, тъй като фактически командированите лица ползват автомобилите си в смесен режим– градско и извънградско. В допълнение, покриването на разходите само в рамките на „републиканската пътна мрежа“ е социално несправедливо, тъй като по дефиницията в Закона за пътищата, това предполага командированите да понасят сами разходите за гориво, когато се движат по общински път. С промените се въвежда покриване на разходите за гориво в смесен режим на движение (градско и извънградско), по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство. Предложено е също да се покрият разходите на командированите по цялата пътна мрежа, а не само по републиканската- тоест включително в рамките на населените места.
Една от най-съществените промени в Наредбата е свързана с увеличаване на дневните пари при командироване. Както и самите вносители посочват, последната промяна в размера на дневните пари е от 2008 г. и е определена на 20 лева. С оглед на повишената инфлация тази сума е явно недостатъчна. Дневните пари служат за покриване на разходите за храна през деня. Предложението е минималният им размер да бъде увеличен на 40 лв.
Има промяна в правилата, по който се предоставят по-високи размери на пътни и квартирни пари, както и при еднократно предоставяне на пари за покриване на дребни разходи. Настоящата редакция на Наредбата изисква командированите да придружават чуждестранни гости или специалисти, за да могат да получат командировъчни пари в увеличен размер. Вносителите сочат, че това ограничение е необосновано. С промяната се регламентира възможността по-големият размер на гореспоменатите видове командировъчни пари да се изплаща на всички командировани лица, а не само на тези, които придружават чуждестранни гости или специалисти. Възприема се и различен подход за предоставянето на сумите- вместо на изчерпателно изброени в Наредбата основания, се предлага това да става по преценка на командироващия или когато е уговорено в колективен трудов договор или в споразумение със синдикална организация на държавните служители. Така дневните пари могат да бъдат увеличени до 200 на сто.
С предложените промени се цели обновление на правната рамка относно командировките като се отразят новите икономически условия и се постигне по-висока степен на социална справедливост. Предстои да разберем дали ще бъдат гласувани в този вид.
