През годините Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е претърпял няколко важни промени, като последните изменения, обнародвани в Държавен вестник, бр. 109 от 2020 г., влизат в сила от 23.12.2021 г. Налице са вече и първите съставени актове за установяване на административни нарушения (АУАН) по тези изменения. Измененията имат за основни цели:
– осъвременяване на уредбата на някои традиционно съществуващи институти в областта на административното наказване – маловажния случай на нарушение, резолюцията за прекратяване, възобновяването на производството;
– създаване на нови възможности за приключване на административнонаказателното производство в кратки срокове чрез въвеждане на споразумението;
– ускоряване на събирането на публичните държавни вземания, произтичащи от влезли в сила санкционни актове на администрацията;
– повече превантивни антикорупционни мерки при осъществяване на контролната и санкционна дейност на администрацията;
– създаване на ефективни правни гаранции за правото на защита на гражданите в извънсъдебната фаза на производството.
Накратко, най-големите промени са следните:
- На първо място, осъвременяват се правомощията на наказващия орган при маловажен случай на нарушение, като се предвижда наказващият орган да не налага наказание на нарушителя, а да го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид (маловажен случай), в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Също така, за пръв път се предвижда предупреждението, отправяно от наказващия орган към нарушителя, да подлежи на обжалване и протест, както и възможност производството, приключило с предупреждение, да подлежи на възобновяване.
- 2. На второ място, въведена е уредба на приспадането на времето, през което за същото нарушение наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, при изпълнение на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
- Урежда се териториалната компетентност на наказващите органи при нарушения, извършени в киберпространството.
На първо място, възможно е да се касае до нарушения, свързани с изпращане на информация, респективно пропускане да бъде изпратена информация, от задължено лице по електронен път до електронен адрес на съответното ведомство. Втората категория нарушения са тези, които са свързани с обработка на информация в компютърна мрежа или са извършени в киберпространството, например – заблуждаваща реклама, заблуждаващи съобщения, злоупотреба с лични данни, онлайн продажба на недоброкачествени, некомплектни стоки и др. подобни.
- Изрично се предвиждат индивидуализиращи данни в АУАН и в актовете на наказващия орган в случаите, в които лицето, посочено като нарушител в акта за установяване на административно нарушение, е чужденец. В тези случаи се предлага в съответния акт да се посочват имената, точният адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане на лицето, по паспорт или заместващ го документ за пътуване, с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа.
- Регламентиране на споразумението в общия административен закон. Споразумението се сключва между наказващия орган и нарушителя и представлява съвпадение между насрещните волеизявления на двата правни субекта с идентично съдържание по въпросите има ли извършено деяние, съставлява ли деянието нарушение и правната му квалификация, извършено ли е то от лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, и извършено ли е виновно. При липса на съгласие между страните по тези въпроси споразумение няма да може да се постигне и наказващият орган ще следва да се произнесе с наказателно постановление. При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. При връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство.
Споразумение не може да се сключи в четири случая: за повторно извършено нарушение; за нарушение, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на акт, с който на нарушителя е наложено административно наказание или е издадено предупреждение за нарушение от същия вид; когато деянието, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение, съставлява престъпление; когато признанието на нарушителя не се подкрепя от материалите по преписката. Споразумение се допуска и в случай че производството пред наказващия орган е образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН – когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
Споразумението е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление. Споразумението влиза в сила от датата на подписването му, а ако с него е наложено административно наказание глоба, то влиза в сила от датата на заплащане на глобата.
- Удължаване на срока за депозиране на възражения по акта и за оспорване на актовете на наказващия орган
Удължен е срокът за депозиране на възражение срещу съставения акт за установяване на административно нарушение от три на седем дни, както и този за оспорване на наказателните постановления и другите подлежащи на оспорване актове на наказващия орган – от седем на четиринадесет дни, с оглед да се даде възможност на гражданите да организират ефективно защитата си.
- Осъвременена е уредбата на съдебния контрол върху законосъобразността на санкционните актове на администрацията чрез изрична уредба на правомощията на районния съд в производството по ЗАНН и регламентация на съкратено съдебно производство.
- Осъвременен е институтът на възобновяване на административнонаказателното производство чрез прецизиране на подлежащите на възобновяване актове, разширен е кръгът на лицата, които могат да искат възобновяване на производството, допълнени и прецизирани са основанията за възобновяване и сроковете за това, както и уредбата на правомощията на административния съд в производството по възобновяване.
