Основни аспекти в Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

Споделете тази публикация

Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен в Народното събрание от Министерски съвет, предлага въвеждането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2021/514 на Съвета от 22 март 2021 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (Директива (ЕС) 2021/514). Разпоредбите на Директивата следва да бъдат въведени в националното законодателство в срок до 31 декември 2022 г.

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с който в българското законодателство се въвежда Директива (ЕС) 2021/514, е включен като мярка 140 в Плана за действие за 2022 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение № 17 на Министерския съвет от 2022 г.

Включените в законопроекта промени, свързани с транспонирането на Директива (ЕС) 2021/514, са в няколко направления:

  1. Промени, свързани с обмена на информация при поискване:
  • Въвежда се дефиниция на понятието „предполагаема значимост

Терминът е в съответствие с международно признатия стандарт. Основен принцип е, че се обменя информация, която е от предполагаема значимост за установяване на задължения за преки данъци, както и за прилагане на законодателството в областта на тези данъци.

  • Регламентират се т. нар. „групови искания“

При тях се иска информация за група от данъчно задължени лица, чиято самоличност не може да бъде установена поотделно от запитващата държава. Вместо това лицата се описват с общ набор от характеристики и предполагаемата значимост се основава на тях. В тази връзка запитващият орган трябва да представи на запитания орган описание на характеристиките на групата, обяснение на приложимото право и на фактите и обстоятелствата, довели до искането, както и обяснение на начина, по който исканата информация би помогнала да се определи дали данъчно задължените лица в групата спазват задълженията си.

  1. Промени, свързани с автоматичния обмен на информация:
  • Категории доходи

Авторските и лицензионните възнаграждения се добавят към категориите доходи, за които се изисква обмен на информация. Предвид характера на тези доходи, прехвърлянето на печалби е по-трудно проследимо за данъчните органи, поради което добавянето на тези доходи в обхвата на обмена на информация има за цел ограничаване на случаите на укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане.

Предвидени са и допълнения в разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, относими към предоставянето на информация за целите на автоматичния обмен (чл. 201 от ЗКПО и чл. 73а от ЗДДФЛ).

  • Автоматичен обмен на информация, предоставяна от операторите на платформи за продавачи, извършващи относими дейности чрез тези платформи.

В съответствие с Директивата обхватът на автоматичния обмен на информация се разширява, като се включва и информация, предоставяна от оператори на платформи за продавачи от Европейския съюз, които извършват дейност чрез тези платформи. Информацията се отнася за продавачи, които извършват относими дейности чрез платформата (отдаване под наем на недвижимо имущество, предоставяне на лични услуги, продажба на стоки, отдаване под наем на всякакъв вид транспортни средства) и които са местни на Република България или друга държава членка, или отдават под наем имущество, което се намира в Република България или в друга държава членка.

Със законопроекта се предлагат също правила за ефективно прилагане и контрол с цел да се гарантира изпълнението на задълженията за предоставяне на информация и извършване на процедурите за комплексна проверка от страна на операторите на платформи, както и специални правила за контрола на дейността на чуждестранните платформи, регистрирани в Република България или друга държава членка.

  1. Промени в областта на административното сътрудничество:
  • Присъствие на длъжностни лица на държава членка по време на административно производство в друга държава членка

С цел подобряване на уредбата се предвижда конкретен 60-дневен срок за отговор от страна на запитания орган, към който е отправено искане за присъствие на длъжностно лице на друга държава членка по време на административно производство. Създава се също възможност за участие на длъжностни лица от една държава членка в административни производства в друга държава членка по електронен път, за да се обхванат допълнителни начини за комуникация.

  • Паралелни проверки

Прецизира се действащата разпоредба относно паралелните проверки, като се предвижда 60-дневен срок за отговор на запитания орган при отправено предложение за извършване на паралелна проверка.

  • Съвместни ревизии и проверки

Създават се правила относно извършването на съвместни ревизии и проверки между две или повече държави членки. Компетентните органи на участващите държави членки пристъпват по предварително договорен и съгласуван начин към ревизия или проверка на едно или повече лица, които представляват общ или допълващ се интерес за тях. При отправено искане за извършване на съвместна ревизия или проверка запитаният орган потвърждава или мотивирано отказва в 60-дневен срок от получаване на искането.

  1. Други предложения, свързани с използване на обменената информация
  • Използване на обменената информация

В съответствие с Директивата законопроектът предвижда изрично, че обменяната информация може да се използва за администриране, определяне на размера на данъчните задължения и контрол върху изпълнението на разпоредбите за ДДС и други косвени данъци.

  • Сигурност на данните и спиране на обмена

Със законопроекта се създават правила за действие в случай на нарушения на сигурността на данните в контекста на обмена на информация. Когато компетентният орган нe може да ограничи нарушението незабавно и по подходящ начин, той следва да уведоми Европейската комисия за това и да поиска спиране на достъпа до мрежата CCN. След справяне с нарушението достъпът се възстановява, като по искане на държава членка е възможно това да се осъществи след извършване на проверка за предприетите действия във връзка с нарушението на сигурността на данните.

  1. С преходните и заключителни разпоредби на закона се изменя и Законът за акцизите и данъчните складове в частта акцизната ставка за тютюневи изделия. Предвид направените предложения за въвеждане на акцизен календар в Закона за акцизите и данъчните складове законопроектът ще окаже въздействие върху държавния бюджет.
Предишна публикация
Регламент (ЕС) 2022/1854 – спешните мерки срещу високите цени на енергията и българския отговор
Прочетете още
Skip to content