На 08 декември 2022 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решение по дело C‑694/20, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Конституционния съд на Белгия, по дело, касаещо Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (по-известна като DAC 6) и лимитирането на някои от задълженията на адвокатите във връзка с прилагането й.
Преюдициалното запитване се отнася до валидността на член 8аб, параграф 5 от Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, 2011 г., стр. 1), изменена с Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г. (ОВ L 139 г., 2018 г., стр. 1) (наричана по-нататък „изменената Директива 2011/16“), с оглед на членове 7 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
Запитването е отправено в рамките на спорове, водени от Orde van Vlaamse Balies (Камара на фламандските адвокатски колегии), професионалното сдружение на адвокати — Belgian Association of Tax Lawyers, както и тримата адвокати — IG, CD и JU, срещу Vlaamse Regering (фламандско правителство, Белгия) по повод на валидността на някои разпоредби от фламандската правна уредба относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане.
I. Каква е правната уредба?
Правото на Съюза
Директива 2011/16
Директива 2011/16 въвежда система за сътрудничество между националните данъчни органи на държавите членки и установява правилата и процедурите, които следва да се прилагат при обмена на информация за данъчни цели. Директивата е изменена многократно, като шестото изменение и с Директива 2018/822. Основната цел на Директивата е създаването на правила, насочени към подобряване на прозрачността и предотвратяване на агресивното трансгранично данъчно планиране, като се създадат задължения на т. нар. посредници да разкриват потенциално агресивни схеми за данъчно планиране с трансграничен елемент – отнасящи се до участници от повече от една държава-членка или държава-членка и трета страна.
Белгийското право
Директива 2018/822 е транспонирана в Белгия с Декрет относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане от 21 юни 2013 г.Той урежда задължителното подаване от страна на посредниците или на съответните данъчнозадължени лица на информация, отнасяща се до подлежащите на оповестяване трансгранични данъчни договорености.
Съгласно чл. 11/6 от декрета се определя връзката между задължението за оповестяване и професионалната тайна, с която са обвързани някои посредници.
II. Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
С жалби, подадени на 31 август и 1 октомври 2020 г., жалбоподателите в главното производство сезират запитващата юрисдикция, Grondwettelijk Hof (Конституционен съд, Белгия), като искат да спре действието на Декрета от 26 юни 2020 г., както и да го отмени изцяло или частично.
От акта за преюдициално запитване e видно, че жалбоподателите в главното производство оспорват по-специално предвиденото в задължение за действащия като посредник адвокат, когато е обвързан с професионална тайна, да уведоми писмено другите съответни посредници, като посочи конкретни причини, че не е в състояние да изпълни задължението си за оповестяване. Според жалбоподателите в главното производство това задължение за уведомяване не може да бъде изпълнено, без да се наруши професионалната тайна, с която са обвързани адвокатите.
Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Нарушава ли член 1, параграф [2] от Директива [2018/822] правото на справедлив съдебен процес, гарантирано с член 47 от [Хартата], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата], доколкото с новия член 8аб, параграф 5, въведен с посочената директива в [Директива 2011/16], се предвижда, че ако предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за запазване на професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, при положение че за да изпълни това задължение, адвокат, който действа като посредник, следва да предостави на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която адвокатът е научил при упражняване на същината на своята професия, включително и извън рамките на конкретен правен спор, а именно — при защитата или процесуалното представителство на клиента пред съдилищата и при предоставянето на правни консултации?“.
По преюдициалния въпрос
От акта за преюдициално запитване е видно, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество моли Съда да провери, с оглед на членове 7 и 47 от Хартата, валидността на член 8аб, параграф 5 от изменената Директива 2011/16, доколкото неговото прилагане от държавите членки има за последица задължаването на адвоката, действащ като посредник по смисъла на тази директива, да уведоми незабавно всеки друг посредник, който не е негов клиент, относно задълженията му за оповестяване, когато посоченият адвокат е освободен от предвиденото в Директивата задължение за оповестяване поради професионалната тайна, с която е обвързан.
Следва да се отбележи, че при упражняването на своята дейност адвокатите могат да бъдат „посредници“ по смисъла на член 3, точка 21 от изменената Директива 2011/16, тъй като самите те могат да извършват дейности по изготвяне, предлагане на пазара, организиране, предоставяне за прилагане или управление на прилагането на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености или, ако случаят не е такъв, тъй като могат да оказват помощ, съдействие или да предоставят консултации за такива дейности. Ето защо адвокатите, извършващи такива дейности, по принцип са носители на задължението за оповестяване, предвидено в член 8аб, параграф 1 от тази директива.
Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да въведе изискване посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или, ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване съгласно параграф 6 от този член. Този параграф предвижда, че в този случай задължението за оповестяване е за уведомения посредник или, ако няма такъв, за съответното данъчнозадължено лице.
В това отношение следва да се отбележи, че член 7 от Хартата, който признава на всеки правото на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения, съответства на член 8, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), докато член 47, който гарантира правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, съответства на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ.
Специалната защита, която предоставят член 7 от Хартата и член 8, параграф 1 от ЕКПЧ на адвокатската тайна и която намира израз преди всичко в задълженията на адвокатите, се обосновава с факта, че на адвокатите се възлага основна задача в едно демократично общество, а именно защитата на правните субекти. Тази основна задача включва, от една страна, изискването, чието значение е признато във всички държави членки, всеки субект да може да се консултира свободно със своя адвокат, самата професия на когото по същността си включва задачата по предоставяне на независими юридически съвети на всички, които имат нужда от тях, както и съответстващото му изискване за лоялност на адвоката към неговия клиент.
Предвиденото в Директива 2011/16 задължение за адвоката посредник — когато поради професионалната тайна, с която е обвързан, той е освободен от предвиденото в член 8аб, параграф 1 задължение за оповестяване — да уведоми незабавно другите посредници, които не са негови клиенти, за задълженията им за оповестяване съгласно член 8аб, параграф 6, обаче има за неизбежна последица, че тези други посредници ще узнаят за самоличността на уведомилия ги адвокат посредник, за неговата преценка, че съответната договореност трябва да бъде оповестена, както и за факта, че той е консултиран във връзка с нея. По този начин уведомените трети посредници разкриват пред данъчната администрация самоличността на адвоката посредник и факта, че той е консултиран. Ето защо следва да се разгледа дали тези намеси в гарантираното в член 7 от Хартата право на зачитане на тайната на съобщенията между адвокатите и техните клиенти могат да бъдат обосновани.
При тези условия не може да се приеме, че задължението за уведомяване, предвидено в член 8аб, параграф 5 от изменената Директива 2011/16, накърнява основното съдържание на закрепеното в член 7 от Хартата право на зачитане на тайната на съобщенията между адвокатите и техните клиенти.
Борбата срещу агресивното данъчно планиране и предотвратяването на опасността от избягване на данъци и данъчни измами представляват признати от Съюза цели от общ интерес по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата, които може да позволят въвеждане на ограничаване в упражняването на правата, гарантирани от член 7.
Дори да се приеме обаче, че въведеното с член 8аб, параграф 5 от изменената Директива 2011/16 задължение за уведомяване действително е подходящо да допринесе за борбата срещу агресивното данъчно планиране и за предотвратяването на опасността от избягване на данъци и данъчни измами, налага се изводът, че при все това то не може да се счита за строго необходимо за постигането на тези цели, и по-специално, за да се гарантира, че информацията относно подлежащите на оповестяване трансгранични договорености се подава до компетентните органи.
От изложените съображения следва, че член 8аб, параграф 5 от изменената Директива 2011/16 нарушава гарантираното в член 7 от Хартата право на зачитане на тайната на съобщенията между адвоката и неговия клиент, доколкото по същество предвижда, че обвързаният с професионална тайна адвокат посредник е длъжен да уведоми всеки друг посредник, който не е негов клиент, относно задълженията му за оповестяване.
Решение:
Член 8аб, параграф 5 от Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО, изменена с Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г., е невалиден с оглед на член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото неговото прилагане от държавите членки има за последица задължаването на адвоката, действащ като посредник по смисъла на член 3, точка 21 от тази изменена директива, да уведоми незабавно всеки друг посредник, който не е негов клиент, относно задълженията му за оповестяване съгласно член 8аб, параграф 6, когато посоченият адвокат е освободен от предвиденото в член 8аб, параграф 1 от изменената директива задължение за оповестяване поради професионалната тайна, с която е обвързан.
Или иначе казано накратко:
Отпада задължението на адвоката, действащ като посредник по смисъла на DАC 6, да уведоми незабавно всеки друг посредник, който не е негов клиент, относно информация, която му е станала известна във връзка с изпълнението на професионалните му задължения, поради професионалната тайна, с която е обвързан.
