Предстоящи изменения в спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане

Споделете тази публикация

Със законопроект Министерският съвет предложи на Народното събрание да гласува ратифицирането на Многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби („Конвенцията“).  Според вносителите с ратифицирането на Конвенцията България ще предприеме стъпки в насока започване на процес за подготовка на членство на страната в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие („ОИСР“).

Важно е да се отбележи, че Конвенцията е в сила от 1 юли 2018, като към 31 март 2022 г. деветдесет и девет държави са се присъединили към нея, а седемдесет и една са я ратифицирали или одобрили.

Решението за създаване на Конвенцията е в пряка връзка с мярка 15 от Плана Base erosion and profit shifting (“BEPS”) на ОИСР. Конвенцията е приета като инструмент за предотвратяване на заобикалянето на данъчните спогодби. Тя по своята същност е международен договор, чиято основна цел е изменението на над 2800 спогодби за избягване на двойно данъчно облагане („СИДДО“), сключени в световен мащаб. Механизмът ѝ на работа е да замести необходимостта от двустранно предоговаряне между държавите на вече съществуващите СИДДО-та и да осигури възможност чрез присъединяване към нея да се променят, заменят или добавят разпоредби към СИДДО-тата попадащи в нейния обхват. С други думи, Конвенцията служи като обща рамка, като основа за промяна на хиляди СИДДО-та по икономичен начин като се постигне степен на универсализация. Чрез този метод на действие се ускорява и осигурява ефективното прилагане на мерките по Плана BEPS между държавите, подписали Конвенцията.

Тъй като засяга изключително голям брой спогодби, в Конвенцията се предвижда определена степен на свобода на договаряне. Това се изразява в уреждането на възможности за: 1. Избор на данъчни спогодби, към които да се приложи Конвенцията; 2. Избор на опции и 3. Възможност за изразяване на резерви. По-конкретно:

  1. Държавите и юрисдикциите, които ратифицират или одобряват гореспоменатата Конвенция изготвят списъци със СИДДО-та, към които тя ще се приложи. Тоест държавите избират кои спогодби, които те са подписали, да бъдат потенциално изменени от Конвенцията. В списъка на България, включен в разглеждания законопроект, има 64 спогодби. От него са изключени само СИДДО-та с държави, с който Република България е постигнала консенсус да се сключат нови двустранни споразумения, чрез които ще бъдат инкорпорирани разпоредбите от Конвенцията. По-конкретно не фигурират в списъка спогодбите с Малта, Финландия, Германия, Швейцария и Узбекистан. Не са включени и две спогодби, в които вече са закрепени избраните от България разпоредби от по-горе упоменатата Конвенция. Това са СИДДО-тата с Кралство Нидерландия и с Ислямска република Пакистан.
  2. Избор на опции- това е уредената възможност на държавите, страни по Конвенцията, да изберат конкретна разпоредба, когато са уредени алтернативни способи за разрешаване на един и същ проблем, свързан със свиване на данъчната основа или прехвърляне на печалби. В законопроекта са включени два избора на опции, съответно в чл.5 и чл. 13 от Конвенцията. В чл. 5 , наименуван „Прилагане на методи за избягване на двойно данъчно облагане“, Република България избира да прилага данъчният кредит като метод. В чл. 13, относим към изкуственото избягване на място на стопанска дейност, България избира да приложи опция А, която описва, че не попада в термина място на стопанска дейност поддържането на определено място на стопанска дейност, когато то има подготвителен или спомагателен характер.
  3. В Конвенцията е закрепена правната възможност за държавите да формулират резерви в определени случаи. Последица от това е неприлагането на нормата от Конвенцията, към която е посочена резерва и за двете държави по СИДДО-то. Видно от законопроекта, Република България многократно се е възползвала от тази възможност. По-конкретно, България е избрала да не прилага следните разпоредби от Конвенцията:

А) чл. 3 („Прозрачни образувания“)

Б) чл.4 („Образувания, които са местни лица на повече от една юрисдикция“)

В) чл. 6, ал.1 („Цел на обхванатата данъчна спогодба“ ) – резервата е по отношение на данъчни спогодби, които вече съдържат текст в преамбюла деклариращ намерението да се избегне двойно данъчно облагане, но без възможности за заобикаляне на данъчното законодателство.

Г) чл.8 („Транзакции за прехвърляне на дивиденти“)

Д) чл.10 („Правило срещу злоупотреба във връзка с места на стопанска дейност, разположени в трети юрисдикции“)

Е) чл.11 („Прилагане на данъчните спогодби за ограничаване на правото на страна да облага с данък своите местни лица“)

Ж) чл. 13, ал.4 („Изкуствено избягване на статута на място на стопанска дейност чрез изключване на определени дейности“)

З) чл. 14 („Разделяне на договори“)

И) чл. 35, ал. 4 – резерва, засягаща момента на влизане в действие на процедурата по чл. 16 („ Процедура за взаимно споразумение“)

Има все пак уреден т.нар. „минимален стандарт“ на ОИСР . Това са фундаментални норми, които се прилагат задължително от всички държави и юрисдикции- страни по Конвенцията.

Важно е да се упомене специфичното действие на Конвенцията към СИДДО-тата, които са включени в окончателните списъци на държавите. На първо място, когато се приеме една разпоредба от Конвенцията, то тя изменя по един и същи начин всички СИДДО-та, включени в списъците. Това несъмнено е предпоставка за формулиране на множество резерви. Заслужава внимание и регламентираното в Конвенцията правило, че когато текстът на дадена разпоредба е изменен по надлежния ред, нормата си остава такава независимо, че може едната или и двете договарящи държави да се оттеглят от Конвенцията.

Като всеки международен договор приемането на Конвенцията преминава през няколко етапа. Подписването е незаменима стъпка и съгласно регламентираното в Конвенцията, то на точно този етап е необходимо да се представи временен списък със резервите и уведомленията по самата нея, който следва да бъде изготвен по изработен от ОИСР образец. Вече при депозирането на инструмента за ратификация ( което е моментът на приемане в международното право), то следва да се представи окончателен списък с резерви и уведомления.

Съгласно окончателния списък с резервите и уведомленията, Република България избира да прилага следните клаузи от Конвенцията:

  1. Разпоредба относно прилагането на методи за избягване на двойното данъчно облагане– в съзвучие с последната си договорна практика, Република България избира да прилага метода на „данъчен кредит“ за обхванатите в списъка СИДДО-та. Прилагането на избрания метод посочен по-горе ще бъде приложимо при наличието на едно от две условия– или другата държава по СИДДО-то да е позволила прилагането на избраната от България опция, или да е избрала същата опция.
  2. Разпоредба относно целта на данъчните спогодби – съгласно чл. 6 от Конвенцията, СИДДО-тата от окончателните списъци, ще претърпят промяна и следва да включат актуалния преамбюл от Модела на СИДДО на ОИСР, издание 2017 г. В този преамбюл е посочен общия смисъл на спогодбите- въвеждане на способи, които да противодействат на заобикалянето на данъчното облагане и които са разработени като част от списъка с мерки по плана BEPS. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие разглежда въвеждането на този преамбюл като минимален стандарт, релевиращ към мярка 6 от плана BEPS.
  3. Разпоредба, насочена срещу злоупотребите със спогодбите – тази клауза също е част от минималния стандарт по мярка 6 от плана BEPS. Смисълът на клаузата е да се ограничи неправомерното използване на данъчни облекчения, съгласно СИДДО. С други думи, всяка транзакция се преценява от компетентните институции на държавата-страна по конкретно СИДДО, относно основната си цел. Ако в хода на тази проверка се стигне до извод, че единствената цел на транзакцията е получаване на данъчно облекчение, то последното може да бъде ограничено.
  4. Разпоредба относно печалбите от прехвърляне на акции или дялове или участие в образувания, които придобиват своята стойност основно от недвижимо имущество – чрез нея се актуализира правилото, съгласно което се дължи данък в държавата на източника на печалбите от прехвърляне на акции или съпоставими права, когато дадена част от стойността им се дължи на недвижимо имущество, разположено в тази държава. Целта на правилото е да се ограничат възможностите за злоупотреби. Регламентирано е облагането да се осъществи, когато посочената по-горе фактическа обстановка се реализира, в който и да е момент за периода от 365 дни преди прехвърлянето.
  5. Разпоредби, които са предназначени да противодействат на злоупотребите с избягване на формирането на място на стопанска дейност. Смисълът им е да възпрепятстват изкуственото избягване на статута на място на стопанска дейност чрез правни сделки, сключени именно с такава цел.
  6. Разпоредба относно процедурата за взаимно споразумение относима е към изискванията за минимален стандарт по мярка 14 „Създаване на по-ефективен механизъм за разрешаване на спорове“ от плана BEPS. Процедурата за взаимно споразумение е административна процедура, насочена към разрешаването на проблеми, свързани с тълкуването, прилагането и отстраняването на данъчно облагане, несъответстващо на сключените от България СИДДО-та или на Конвенцията за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия 90/436/ЕИО (Арбитражната конвенция). Процедурата се осъществява между компетентните органи на договарящите държави, като задълженото лице не взима пряко участие в процедурата, но е своевременно информиран за напредъка и изхода ѝ.
  7. Разпоредба, касаеща кореспондиращите корекции. По този начин се урежда извършването на кореспондираща корекция от печалбите на свързани предприятия. Накратко, печалба реализирана в едната държава по СИДДО-то се приспада от задълженията за плащане на данъци от другата държава по СИДДО-то.

Уредена е и процедура за решаване на спорове между държавите- страни по Конвенцията, когато не се постигне взаимно споразумение. Предвидената възможност е спорът да бъде разгледан на втори етап от арбитражна комисия.

Съгласно постановеното в Конвенцията, при липса на изрично посочване за дадена избираема клауза в Списъка с резерви и уведомления, то това означава, че тя не е избрана от съответната държава и няма да се прилага към сключените от нея спогодби. Въпреки това, Република България не е избрала в списъка си с резерви и уведомления да прилага разпоредбите, отнасящи се до арбитража. Следователно те са неприложими по отношение на сключените от нея спогодби.

В законопроекта е посочен и моментът, когато Конвенцията ще влезе в сила, ако бъде ратифицирана по надлежния ред. Нейното правно действие ще настъпи за Република България на първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три календарни месеца, които се отброяват от датата на депозирането на инструмента за ратификация пред генералния секретар на ОИСР. Конвенцията ще се прилага по отношение на дадена спогодба след като и двете страни по спогодбата ратифицират, приемат или одобрят Конвенцията и след изтичане на определен период от време с оглед на правната сигурност. Предстои да разберем дали Народното събрание ще приеме закон за ратификация на Конвенцията.

Предишна публикация
България по пътя на модернизацията или как колективното финансиране ще стане част от националната правна рамка
Следваща публикация
Симбула дарява 10 часа по случай 10-тия си рожден ден!
Прочетете още
Меню
Skip to content