С внесен на 25 юни в Народното събрание Законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите се предлага въвеждането на 10-годишна абсолютна давност, при чието изтичане да се погасяват вземанията срещу физически лица, независимо от прекъсването й.
Към момента в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се урежда обща 5-годишна погасителна давност за всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, както и 3-годишна давност за някои вземания като трудови възнаграждения, обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, за наем, лихви и други периодични плащания. Тази давност обаче се прекъсва с предявяване на иск или възражение, както и с предприемане на принудително изпълнение от кредитора, вследстиве на което започва да тече отначало. На практика това означава, че е възможно при активност от страна на кредитора длъжникът да бъде преследван неограничено във времето, докато се издължи. А след неговата смърт дългът остава за наследниците му.
Проектът за допълнение на ЗЗД предвижда създаването на нов чл. 112а: „С изтичането на десетгодишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.“ Предвидено е това правило да не се прилага в две хипотези: 1) при задължения на еднолични търговци, както и 2) когато задълженията произтичат от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване. Проектът предвижда, че законът следва да влезе в сила половин година след обнародването му.
Вносителите на законопроекта твърдят, че въвеждането на 10-годишна абсолютна погасителна давност няма да промени действащия режим за общата давност.
Според мотивите на законопроекта предимство е, че така ще се уеднакви режимът за погасяване на публичните и частни задължения на физически лица. Посочва се, че в последните гоидни се наблюдават множество случаи на изпълнителни производства срещу граждани, които продължават по над повече от 10 години, като през това време се начисляват лихви, такси и разноски, които в редица случаи започват да превишават главницата.
По този начин, и в мотивите на проекта, се прави аналогия с института на десетгодишната абсолютна давност за публични вземания по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Въпреки това не бива да се пропуска фактът, че за държавните вземания е развита значително по-силна защита, тъй като държавата винаги е привилегирован и присъединен кредитор, тя сама обезпечава вземанията и няма присъединени кредитори. От своя страна, кредиторите по частните вземания не разполагат с подобна защита. Законопроектът е пореден опит на законодателя да въведе режим за задълженията на физическите лица, като в този дух многократно се обсъжда и въпросът за гражданската несъстоятелност, но досега остава на ниво дискусия.
