На 04.11.2022 г. в Държавен вестник („ДВ“) бяха публикувани изменения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения („Наредбата“). Нововъведенията са обусловени частично от допуснато процедурно нарушение при приемането на предходната редакция на Наредбата, довело до отмяната ѝ от Върховния административен съд („ВАС“). Висшият адвокатски съвет („ВАдС“) прие новите текстове в Наредбата със следните три аргумента. На първо място промените са обосновани със сериозното нарастване на цените на стоките и услугите, необходими за упражняване на дейността. Също така, нововъведенията са обяснени с възлагането на адвокатите на допълнителни дейности по специални закони, както и по приложимите за българското право нормативни актове на ЕС. На трето място, ВАдС аргументира промените с необходимостта от поддържане и повишаване на подготовката на адвокатите, за да могат да продължат да предоставят качествени услуги.
Направени са промени в редица насоки на съществуващата наредба, като в настоящото изложение ще бъдат разгледани по-съществените от тях.
За начало, предвидена е възможност по собствена преценка адвокатите да слизат под размера на минималното възнаграждение при лица с ниски доходи. Това разрешение е продиктувано и от практика на съда на ЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16: „aдвoĸaтитe нe нocят диcциплинapнa oтгoвopнocт зa дoгoвapянe нa възнaгpaждeния пoд пpeдвидeнитe минимaлни paзмepи в Hapeдбa № 1/09.07.2004 г. и мoгaт в paмĸитe нa cвoбoдaтa нa дoгoвapянe дa oпpeдeлят cвoбoднo paзмepитe нa възнaгpaждeния зa пpeдocтaвянaтa oт тяx пpaвнa пoмoщ и пoд минимaлнитe paзмepи“. Така от ноември 2017 г. адвокатите не носят дисциплинарна отговорност ако слязат под минимума на възнаграждението по Наредбата и не е нужно да избират дали да извършат услуги безплатно, или да претендират поне минимума по Наредбата. Могат вместо това да договорят някаква справедлива сума.
На второ място, с измененията в Наредбата се признават пътни разходи и престой на адвокатите, когато им се налага да пътуват извън населеното място, в което се намира кантората им за процесуално представителство, защита и съдействие пред съдебни и административни учреждения.
С промените в Наредбата се уеднаквява възнаграждението по граждански и административни дела, с аргумента, че липсва съществена разлика между двата вида дела, като сложност и риск, който носи адвокатът. Любопитна новост се съдържа и в чл. 7, ал.2 от Наредбата– тази разпоредба представлява критерият за изчисляване на адвокатските хонорари по граждански и административни дела с материален интерес. Като стъпало в скалата по чл.7, ал.2 за изчисляване на адвокатското възнаграждение спрямо материалния интерес по делото, е въведена сумата 25 000 лв. По този начин се постига по-ясно разграничение между отделните дела като се отчита правната им сложност и спецификата им при определяне на хонорарите. Това разрешение е сходно на възприетото от законодателя правило за определяне на родовата подсъдност по граждански и търговски дела- чл. 104, ал.1, т.4 ГПК, където също сумата 25 000 лева служи като количествен критерий за подсъдност на делата. С промените в Наредбата са увеличени не само твърдите суми, но и процентното съотношение на възнаграждението спрямо материалния интерес.
За първи път са предвидени възнаграждения в двоен размер за оказване на правна помощ в условията на спешност, както и в неработен ден. Като пример- устен съвет в работен ден е 100 лв., а в почивен е 200 лв.
Гражданският оборот все повече изисква предоставянето на правна помощ на чужди езици, което обуславя необходимостта от промени в Наредбата, които отчитат това обстоятелство, като е предвидено увеличение на хонорара с ½ при предоставяне на правна помощ и изготвяне на документи на език, различен от българския.
След нововъведенията в Наредбата, при голяма фактическа и правна сложност на делото, възнаграждението се изчислява в двоен на обичайния размер. Сложността се преценява от съда при съобразяване с разпоредбата на чл. 78 ГПК.
Има съществено увеличение и при най-често извършваните услуги от адвокатите- съставяне на писмен договор, нотариални актове за собственост, продажба, замяна, дарение, ипотека, суперфиция, сервитути и др. Прави впечатление, че освен твърдата сума за услугата е повишен и размерът на хонорара спрямо материалния интерес.
Налице е нова концепция при ценообразуването по отношение на вписване на обстоятелства и обявяване на актове в Търговския регистър („ТР“). Преди настоящите промени за подобна работа се дължеше такса във фиксиран размер. Сега вече се прави разграничение с оглед на това дали адвокатът, който вписва даденото обстоятелство или обявява акта в Търговския регистър е изготвил подаваните в ТР документи за вписване или не.
Предвидено е, че когато адвокатът не е изготвил документите, които ще бъдат качени в Търговския регистър, а само ги заявява за вписване, възнагражденията са наполовина от предвидените в чл. 6, ал.1, т.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Конкретните цени на услугата са посочени в чл.6, ал.1, т.9 от Наредбата.
В обобщение, с приетите промени ВАдС прави заявка, че иска да създаде нова правна рамка за уреждане на финансовите отношения между адвокат и клиент, която да отразява по-адекватно настъпилите междувременно промени в обществото. Трябва да изтъкнем обаче, че тъй като в частноправните отношения, каквито несъмнено са тези между клиент и адвокат, важи с пълна сила принципът на свободата на договаряне е възможно да се постигне договореност и за друг размер на дължимото възнаграждение за предоставяне на адвокатски услуги.
