Промени в режима за изграждане на ВЕИ инсталации за собствено потребление

Споделете тази публикация

Народните представители приеха промени в Закона за енергията от възобновяеми източници („ЗЕВИ“) като с тях се облекчава и ускорява строежа на ВЕИ инсталации за собствено потребление с мощност до два пъти размера на предоставената, но не повече от 5 мегавата. В този им вид промените позволяват изграждане на ВЕИ мощности при уведомителен режим и без включване в електроразпределителната мрежа. Предложението е нововъведенията да се отнасят до всички, които възнамеряват да изградят инсталации за производство на електричество от възобновяеми източници, с цел покриване на част от нуждите си от електрическа енергия. Вносителите на законопроекта посочват като основни мотиви съкращаване на сроковете за изграждане на подобен тип обекти, а като последица от това и възможността за по-бързо въвеждане в експлоатация на инсталациите. На 07.06.2022 г. в Държавен вестник бяха публикувани гласуваните в Народно събрание нововъведения в режима за изграждане на ВЕИ за собствено потребление.

Приетите промени се разпростират по отношение на три закона- Закон за енергията от възобновяеми източници, Закон за устройството на територията („ЗУТ“) и Закон за акцизите и данъчните складове („ЗАДС“). Най-съществени нововъведения се предлагат в ЗЕВИ, като те засягат, както процедурата, така и техническите параметри за изграждане на ВЕИ инсталации за собствено потребление. Първото изменение е отпадането на необходимостта от включване към електроразпределителната мрежа при изграждане на ВЕИ инсталация за собствено потребление с мощност до два пъти предоставената, но не повече от 5 мегавата. Вследствие от това се въвежда уведомителен режим при изграждане на подобни инсталации и се погасява задължението за издаване на становище за присъединяване. Уведомлението за изграждане на ВЕИ инсталация се подава до оператора на електропреносната мрежа или до съответния оператор на електроразпределителната или затворена електроразпределителна мрежа. Във връзка с промяната в режима от разрешителен към уведомителен и с оглед на енергийната сигурност, е необходимо субектите, ползващи се от посочените ВЕИ централи, да гарантират, че произведената енергия няма да бъде връщана към електроразпределителната мрежа, а ще обслужва собствените им потребности. Фактически това се осъществява чрез сключване на допълнително споразумение към договора за достъп и пренос на крайния потребител, в което се съдържат технически изисквания за схемата на свързване на енергийния обект към електрическата мрежа на крайния потребител, както и се регламентират правата и задълженията на страните с цел гарантиране на сигурността и недопускане постъпването на електрическа енергия и смущения в мрежата. Уредено е допълнителното споразумение да бъде сключено в 14- дневен срок от уведомлението, подадено до съответния мрежов оператор.

Съгласно гласуваните промени в ЗЕВИ, инсталациите могат да бъдат изградени на покривни и фасадни конструкции на сгради, присъединени към електропреносната, електроразпределителната или затворена електроразпределителна мрежа, включително върху недвижимите имоти към тях в урбанизирани територии. Първоначално законопроектът съдържаше предложение да може да се изграждат ВЕИ инсталации и върху недвижими имоти в урбанизирани територии без допълнително застрояване, но в хода на законодателния процес това предложение отпадна. При всички случаи, необходимо е енергията от така изградените ВЕИ станции да бъде използвана само за собствено потребление. В случай че краен клиент реши да продава електрическата енергия, която произвежда, той трябва да премине процедурата по присъединяване като производител, уредена в Закона за енергетиката.

Гласувани са редица изменения и в Закона за устройството на територията, като целта им е облекчаване на административните процедури, свързани с инвестиционните намерения на потребителите на ВЕИ централи за собствено ползване. Те са следните:

  1. По чл. 124 ЗУТ, общинският съвет придобива компетентност, освен да приеме решение за изработване на проект на общ устройствен план („ОУП“), и да приеме решение за изменение на действащия ОУП по предложение на кмета.
  2. Съгласно гласуваните текстове ВЕИ инсталациите са уредени като шеста категория строежи.
  3. Отпада необходимостта от одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за ВЕИ инсталации до 5 мегавата, които да обслужват собствените нужди на потребителя.
  4. В чл.147, ал.2 ЗУТ е добавено изречение второ, съгласно което за строеж на ВЕИ инсталации с мощност до два пъти предоставената, но не повече от 5 мегавата, се изисква становище от инженер-конструктор и/или електроинженер с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението им и допълнителното споразумение, което се сключва между крайния клиент и оператора на съответната електрическа мрежа.

Последният нормативен акт, чието изменение се гласува е Закона за акцизите и данъчните складове. В законопроекта се предвиждаше отмяна на задължителната регистрация по ЗАДС на лицата, които потребяват собствена електрическа енергия, произведена от ВЕИ мощности до 5 мегавата. Такава не бе гласувана и понастоящем субектите подлежат на задължителна регистрация по ЗАДС. Поместено е изключение за лицата, които потребяват добитата от ВЕИ станции електрическа енергия за покриване на собствени битови нужди. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, т.3 ЗАДС електрическата енергия подлежи на облагане с акциз. Във връзка с това, лицата ползващи споменатите ВЕИ станции са задължени да заплащат акциз, като данъчният период е едногодишен и съвпада с календарната година.

Гласуваните изменения  са в смислово съответствие с Директива 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.

Както бе посочено по-горе, Законът за допълнение на ЗЕВИ е публикуван в бр. 42 на 07.06. 2022 г. в Държавен вестник и влезе в сила на същия ден. Предстои да разберем дали ще оправдае добрите намерения на вносители си и до каква степен ще облагоприятства гражданите и бизнеса.

Предишна публикация
Основни аспекти в измененията на Кодекса на Труда
Следваща публикация
България по пътя на модернизацията или как колективното финансиране ще стане част от националната правна рамка
Прочетете още
Меню
Skip to content