Промените в потребителското законодателство от 2022 г. – новости и предстоящи промени

Споделете тази публикация

   Влизане в сила на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки от 01.01.2022

Приемането на закона е обусловено от нуждата за транспониране в българското законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и на Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета за някои аспекти на договорите за продажба на стоки.

С новия закон продажбата на голяма част от стоките, продавани от търговците, заедно с услугите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги са изведени от обхвата на Закона за защита на потребителите и са поместени в него.

За кои стоки се прилага новият закон?

В обхвата му се включват:

  • всяка движима материална вещ, стоки са и вода, газ и електрическа енергия, когато се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество;
  • всяка движима материална вещ, която съдържа цифрово съдържание или цифрова услуга или е взаимосвързана с цифрово съдържание или с цифрова услуга по такъв начин, че липсата на цифровото съдържание или цифровата услуга би попречило на стоката да изпълнява своите функции („стока, съдържаща цифрови елементи“).

Как дефинира законът цифрова услуга и цифрово съдържание?

Според закона цифровото съдържание са данни, които са произведени и предоставени в цифрова форма, докато цифровата услуга позволява на потребителя да създава, обработва или съхранява данни в цифрова форма или да има достъп до тях, или позволява споделяне или всяко друго взаимодействие на данни в цифрова форма, въведени или създадени от потребителя или от други ползватели на тази услуга.

Какво е новото?

Основно и за двете директиви, които се транспонират със Закона е понятието за съответствие, което включва както съответствие на стоките, цифровото съдържание или цифровите услуги с предвиденото в договора за продажба на стоки или за предоставяне на цифрово съдържание или цифрови услуги, така и съответствие с разумните очаквания на потребителите. Двете директиви съдържат субективни и обективни изисквания за съответствие, които дават възможност за преценка относно наличието на съответствие на цифровото съдържание, цифровата услуга или стоката. Законът се прилага както за договори за продажба на,  както ги нарича законодателят в мотивите си – „класически“ стоки, така и за стоки, съдържащи цифрови елементи, чието използване изисква наличието на цифрово съдържание или цифрова услуга (телевизор, свързан с интернет, смартфон, часовник, свързан с интернет, интелигентни хладилници). За тези стоки търговците ще отговарят за съответствие на вграденото в тях цифрово съдържание и свързаните цифрови услуги за целия период на законовата гаранция или за срока на продължителност на договора (при предоставяне на цифрова услуга за определен период от време).

ЗЗП досега уреждаше само т.нар. индивидуални, субективни изисквания (да са годни за конкретната цел, да съответстват на описанието и т.н.), а нововъведените обективни такива ще важат както за стоки, така и за услуги, попадащи в обхвата на закона. Някои от тях са – да са годни за целите, за които обичайно се използват стоки от същия вид, да притежават качествата на мострата или модела, която продавачът е предоставил на разположение на потребителя, да са доставени със съответните принадлежности, да притежават качествата и другите характеристики, които са обичайни за стоки от същия вид и които потребителят може разумно да очаква.

Освен това, правилата за търговска гаранция в ЗЗП се отменят, като правилата за рекламации по ЗЗП остават приложими, доколкото се отнасят за стоки и услуги извън обхвата на новия закон. По отношение на стоки и услуги в обхвата на новия закон – приложим ще е новият режим за рекламации. Режимът е различен в зависимост дали рекламациите се предявяват по отношение на стоки или по отношение на цифрово съдържание или цифрова услуга.

Новост е и регламентацията на хипотезата, при която потребител фактически не заплаща за предоставяне на цифрово съдържание или услуга, но условие за предоставянето им е предоставянето на лични данни за потребителя в обем по-голям от минимално изискуемия от страна на търговеца, за да изпълни приложимите към него нормативни изисквания. Тоест, в този случай потребителят ще попада под защитата на потребителското законодателство, макар и да не е заплатил чрез пари, а чрез предоставяне на лични данни. Така засегнат от закона се оказва всеки търговец, който използва данните на потребителите за цели, различни от предоставяне на някакво съдържание, независимо дали със събирането на тези данни търговецът има някаква пряка икономическа изгода или просто събира данните, за да включи потребителя в маркетинг листата си.

Какво остава извън обхвата на закона?

Законът не се прилага по отношение на стоки, продавани при принудително изпълнение, както и по отношение на продажби на изоставени или отнети в полза на държавата стоки,  стоки втора употреба, продавани на публичен търг, живи животни. Що се касае до услуги – извън приложното поле на закона са:

  • договори за предоставяне на услуги, различни от цифровите услуги, независимо от това дали търговецът използва цифров формат или цифрови средства, за да създаде крайния резултат от услугата или за да го достави или предаде на потребителя,
  • договори за електронни съобщителни услуги с изключение на междуличностните съобщителни услуги без номер,
  • договори за здравно обслужване,
  • договори за услуги в областта на хазарта,
  • договори за финансови услуги,
  • договори за софтуер, предлаган от търговец чрез лиценз с отворен код, когато потребителят не заплаща цена или чрез личните си данни (като последните могат да се обработват от търговеца изключително с цел подобряване на сигурността, съвместимостта или оперативната съвместимост на конкретния софтуер),
  • договори за предоставяне на цифрово съдържание, когато цифровото съдържание се предоставя на широката общественост по начин, различен от предаването на сигнали, като част от творческо представление или събитие, например цифрови филмови прожекции и
  • договори за цифрово съдържание, предоставено в съответствие със ЗДОИ.
Предишна публикация
Основни аспекти в измененията на ЗАНН
Следваща публикация
Модернизиране на потребителското законодателство с изменения на Закона за защита на потребителите
Прочетете още
Меню
Skip to content