Европейските пазари са отворени както за субекти от Европейския съюз („ЕС“) , така и за такива идващи от трети страни. В рамките на ЕС има строги регулации относно държавната помощ, посредством които се избягва създаването на привилегии и нарушаването на основите на конкуренцията. Такива правила обаче липсват за субектите, идващи от държави извън ЕС. Тази ситуация застрашава конкуренцията на вътрешния пазар като предпоставя възможност чрез чуждестранни субсидии определени участници на пазара да бъдат поставяни в привилегировано положение. Ето защо, на 22.12.2022 влезе в сила Регламент (ЕС) 2022/2560 на Европейския парламент и на Съвета относно чуждестранните субсидии, които нарушават вътрешния пазар („Регламентът/а“).
Предмет на настоящото изложение ще бъдат основни понятия от Регламента, компетентни органи и редът за противодействие срещу нарушенията на пазара.
В самото начало на Регламента изрично е изтъкнато, че целта му е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар чрез създаване на хармонизирана рамка за справяне с нарушаванията, причинени пряко или непряко от чуждестранни субсидии, с цел да се гарантират еднакви условия на конкуренция. В допълнение с Регламента се определят правилата и процедурите за разследване на чуждестранните субсидии, нарушаващи вътрешния пазар и за коригиране на нарушенията.
Компетентен орган
В съображение 8 на Регламента е посочено, че „за да се гарантират еднакви условия на конкуренция в целия вътрешен пазар и последователност при прилагането на настоящия регламент, Европейската комисия („ЕК“, Комисията“) ще е единственият орган, компетентен да прилага настоящия регламент.“
Субсидии-дефиниция. Момент на предоставянето
Регламентът дефинира субсидията като финансова помощ, която е предоставена пряко или непряко от трета държава, която предоставя полза и която е ограничена до едно или повече предприятия или сектори. Тези условия са кумулативни. В Регламента е направен опит за примерно изброяване на по-вероятните хипотези на получаване на такава помощ. Това може да включва:
⦁ прехвърляне на средства или задължения, като вливания на капитал, безвъзмездни средства, заеми, гаранции по заеми, фискални стимули, прихващането на оперативни загуби, компенсация за финансови тежести, наложени от публични органи, опрощаване, размяна на дълг срещу капитал или разсрочване);
⦁ отказ от приходи, които иначе са дължими, като освобождаване от данъци или предоставяне на специални или изключителни права без подходящо възнаграждение; или
⦁ предоставяне на стоки или услуги или закупуване на стоки или услуги;
Видно е, че определението е доста широко и включва редица стимули, като не се свежда до получаване на директни парични преводи, а например е възможно да бъде предоставяне на специални или изключителни права на дадено предприятие без получаването на адекватно възнаграждение в съответствие с нормалните пазарни условия и други.
За да е чуждестранна субсидия финансовата помощ трябва да е предоставена от трета държава на субект, който извършва стопанска дейност в рамките на ЕС. В чл. 3, пар. 2 от Регламента е уточнено, че помощта може да се предостави чрез:
⦁ централното правителство и публичните органи на всички други равнища;
⦁ чуждестранен публичноправен субект, чиито действия могат да бъдат относими към третата държава, като се вземат предвид елементи като характеристиките на субекта и правната и икономическата среда, преобладаваща в държавата, в която субектът извършва дейност, включително ролята на правителството в икономиката; или
⦁ частноправен субект, чиито действия могат да бъдат относими към третата държава, като се вземат предвид всички съответни обстоятелства.
В съображенията към Регламента е уточнено, че чуждестранна субсидия следва да се счита за предоставена от момента, в който бенефициерът има право да я получи. Следователно действителното изплащане не е необходимо условие, за да се попадне в приложното поле на Регламента.
Материален обхват
Материалният обхват на Регламента засяга всички икономически сектори, включително тези от стратегически интерес за Съюза и критичните инфраструктури. Действието на Регламента се простира също върху:
⦁ Концентрации (сливания и продобивания) – когато поне едно от сливащите се предприятия, придобитото предприятие или съвместното предприятие е установено в Съюза и генерира съвкупен оборот в Съюза от най-малко 500 милиона евро. Необходимо условие е въпросните предприятия да са получили комбинирана съвкупна финансова помощ в размер на повече от 50 милиона евро от трети държави през трите години, предхождащи концентрацията.
⦁ При процедури за възлагане на обществени поръчки– когато прогнозната стойност на поръчката е най-малко 250 милиона евро и чуждестранната финансова помощ е най-малко 4 милиона евро от държава извън ЕС. Когато се извършва служебна проверка в хипотезата на изследване на обществени поръчки, ЕК следва да се ограничи само в рамките на конкретната обществена поръчка. Тази проверка не спира и не отменя самата поръчка.
⦁ Важно е да се отбележи, че Комисията може по собствена инициатива да прави проверки и да разглежда информация от всякакви източници, включително държави членки, физическо или юридическо лице или сдружение, относно предполагаеми чуждестранни субсидии, които нарушават вътрешния пазар. Тези проверки Комисията може да осъществява при всякакви пазарни ситуации, в които има информация или съмнение за чуждестранна субсидия, която може да наруши основите на конкуренцията в ЕС.
Задължение за уведомяване
Два от горепосочените инструменти за въздействие се основават на уведомяване- при концентрации и обществени поръчки. Субектите, които участват в подобен вид правни действия са задължени да уведомят Комисията предварително за получени финансови помощи във връзка с концентрации или обществени поръчки, от държави намиращи се извън ЕС, когато тези помощи са в посочените по-горе прагове.
Нещо повече, съгласно член 24, параграф 1 от Регламента- концентрация, подлежаща на уведомяване, не се осъществява преди да бъде подадено уведомление за нея.
Същото правило важи и при обществените поръчки– когато се покриват критериите- прогнозната стойност на поръчката да е най-малко 250 милиона евро и чуждестранната финансова помощ да е най-малко 4 милиона евро от държава извън ЕС. В тези случаи следва да се подаде уведомление до Комисията. Преди да се произнесе по казуса съответната обществена поръчка не се възлага.
И в двете хипотези за решенията на Комисията са предвидени задължителни срокове.
Последици от неспазване на задължението за уведомяване
Когато дружество не спази задължението за уведомяване на Комисията във връзка с концентрации или обществени поръчки, покриващи критериите, за да възникне изобщо нуждата от уведомяване- Комисията може да наложи глоби/имуществени санкции и да разгледа сделката все едно, че е била уведомена. Размерът на глобата/имуществената санкция варира в зависимост от нарушението.
Компенсационни мерки и ангажименти
Когато има чуждестранна субсидия към участник на пазара в ЕС, която покрива критериите, за да възникне задължението за уведомяване – Комисията извършва проверка. Тази проверка се нарича сравнителен тест и представлява съпоставка на положителните и отрицателните ефекти на субсидията върху пазара. При резултат от проверката, който сочи, че чуждестранната субсидия нарушава основите на конкуренцията Комисията може да наложи компенсационни мерки или да приеме ангажименти от засегнатите дружества, че ще отстранят нарушението.
Комисията може да приеме или компенсационни мерки, или ангажименти, но не и двете кумулативно. Споменатите способи трябва да бъдат съразмерни и да са насочени към отстраняване на нарушението напълно и ефективно.
Компенсационните мерки и ангажиментите могат да включват поемане на задължение за спазване на определено пазарно поведение, продажба на активи, временно ограничаване на търговската дейност и други.
Регламентът започва да се прилага от 12 юли 2023 г., а задължението за дружествата да подават предварителни уведомления при посочените по-горе хипотези ще действа от 12 октомври 2023 г.
В заключение, с Регламент (ЕС) 2022/2560 Европейският парламент и Съветът правят решителна стъпка за постигане на справедливи условия в рамките на вътрешния пазар. Същевременно се отстранява съществуващата празнота в законодателството на ЕС по отношение на чуждестранните инвестиции, които могат да въздействат негативно на конкуренцията.
