На 02.03.2023 г. Съдът на ЕС (СЕС) излезе с решение по дело C‑477/21 по повод преюдициалното запитване, отправено в рамките на спор между работник (машинист, нает на работа в Унгария) и неговия работодател, по повод ползването на периоди на междудневна почивка при предоставянето на междуседмична почивка.
1. Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси:
Машинист, който е служител на MÁV-START, унгарското национално железопътно дружество, оспорва пред Окръжен съд Мишколц решението на работодателя си да не му предостави период на междудневна почивка от най-малко единадесет последователни часа (която съгласно Директивата да организацията на работното време трябва да се ползва от работника за всеки период от двадесет и четири часа), когато тази почивка предшества или следва период на междуседмична почивка или период на отпуск. От своя страна, MÁV-START твърди, че тъй като колективният трудов договор, приложим към разглеждания случай предоставя минимален период на междуседмична почивка (най-малко 42 часа), който е значително по-дълъг от изисквания съгласно Директивата (24 часа), служителят му в никакъв случай не е поставен в неблагоприятно положение поради решението му.
Miskolci Törvényszék (Окръжен съд, Мишколц) иска от Съда да се установи дали съгласно Директивата период на междудневна почивка, предоставен непосредствено след междуседмична почивка, е част от тази междуседмична почивка.
В постановеното решение Съдът отбелязва, че периодите на междудневна и междуседмична почивка представляват две самостоятелни права, които преследват различни цели. Междудневната почивка позволява на работника да се откъсне от работната среда през определен брой часове, които не само трябва да бъдат последователни, но и да следват непосредствено период на труд. Междуседмичната почивка позволява на работника да почива на всеки период от седем дни. Следователно на работниците трябва да се гарантира ефективното ползване на всяко от тези права.
Положение, при което междудневната почивка е част от междуседмичната почивка обаче, би изпразнило от съдържание правото на междудневна почивка, като работникът е лишен от възможността действително да ползва междудневна почивка, когато ползва правото си на междуседмична почивка. В този контекст Съдът установява, че Директивата не просто определя общо минимален период от време въз основа на правото на междуседмична почивка, но и уточнява изрично, че към този период се добавя периодът, който трябва да се признае като междудневна почивка. От това следва, че междудневната почивка не е част от междуседмичната почивка, а се добавя към нея, дори тя да я предшества непосредствено.
Съдът отбелязва също, че предвидените в унгарската правна уредба по-благоприятни разпоредби в сравнение с Директивата в областта на минималната продължителност на междуседмичната почивка не могат да лишат работника от други права, които са му предоставени от тази директива, и по-специално от правото на междудневна почивка. Ето защо междудневната почивка трябва да се предостави независимо от продължителността на междуседмичната почивка, предвидена в приложимата национална правна уредба.
2. Как е уреден въпросът с продължителността на междудневната и междуседмичната почивка в България?
В българския Кодекс на труда (КТ) са предвидени по-благоприятни разпоредби за служителя по отношение на междудневната и междуседмичната почивка отколкото минималните изисквания в Директивата. Така например нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа.
Съгласно чл. 152 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
Изискванията за непрекъсната минимална междудневна и междуседмична почивка са задължителни и за служители, които работят на ненормиран работен ден съгласно чл. 139а, ал. 6 от КТ.
Известни специфики има единствено в случаите на сумирано изчисляване на работното време. При тях непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа (чл. 153, ал. 2 от КТ). Освен това, при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време, непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък от посочения размер, но не по-малък от 24 часа, в случаите, когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това (чл. 153, ал. 3 от КТ).
Независимо от разпределянето на работните и почивните дни, продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка – по-малка от 24 часа.
