Рубрика „Европейски Зелен пакт“: Предвидима и опростена регулаторна среда

Основните елементи на индустриалния план за Зеления преход

Индустриалният (Промишленият) план на Зеления пакт повишава конкурентоспособността на европейската промишленост с нулеви нетни емисии и ускорява прехода към неутралност по отношение на климата. Това става чрез създаване на по-благоприятни условия за разширяването на производствения капацитет на ЕС за технологии и продукти с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на Европа в областта на климата.

Четирите стълба на плана:

За да се осигури мястото на Европа като дом на промишлените иновации и чистите технологии, промишленият план на Зеления пакт ще обхваща четири основни стълба:

1. Предвидима и опростена регулаторна среда.
2. По-бърз достъп до финансиране.
3. Повишаване на уменията.
4. Отворена търговия за устойчиви вериги на доставки.

В следващите няколко статии ще ви запознаем с всеки един от четирите стълба поотделно.

Най-напред ще обърнем внимание на първия стълб, а именно:

Предвидима и опростена регулаторна среда

Опростената регулаторна среда означава създаване на по-опростена, по-бърза и по-предсказуема рамка, осигуряване на необходимите количества суровини и даване на възможност на потребителите да се възползват от ниските разходи за възобновяеми енергийни източници. Съществуват три инициативи в подкрепа на тази дейност:

• Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии;
• Законодателен акт за суровините от изключителна важност и
• Реформа на структурата на пазара на електроенергия.

Днес ще обърнем специално внимание на първия от тях:

 Законодателен акт на Европейската комисия за промишленост с нулеви нетни емисии „Net Zero Industry Act“ – основни моменти

Регламентът се прилага за всички производители на технологични продукти, работещи в Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство (ЕИП). Това включва производители на електронни устройства, телекомуникационно оборудване и ИТ оборудване, наред с други.

Предложеният регламент има за цел да гарантира, че производството на технологични продукти в Европа е по-устойчиво и конкурентноспособно. За да се постигне това, предложението включва мерки за насърчаване на инвестициите в производство на устойчиви технологични продукти. Това включва финансови стимули за компаниите да инвестират в устойчиви производствени методи и технологии.

Регламентът също така има за цел да създаде равни условия за компаниите, работещи в сектора на производството на технологични продукти. Това включва гарантиране, че компаниите, работещи извън Европа, отговарят на същите стандарти за устойчивост като тези, работещи в Европа.

Предложеният регламент е част от по-широка стратегия на ЕС за постигане на нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. ЕС е поставил амбициозни цели за намаляване на емисиите в различни сектори, включително сектора за производство на технологични продукти.

Като цяло, предложеният „Закон за нулева промишленост“ представлява значителна стъпка към по-устойчива и конкурентна индустрия за производство на технологични продукти в Европа.

По-подробно описание на мерките, включени в предложения „Net Zero Industry Act“:

• Увеличаване използването на възобновяема енергия в производството: Това може да се постигне чрез финансови стимули за компаниите да инвестират в системи за възобновяема енергия на производствените площадки и чрез подпомагане на развитието на инфраструктура за възобновяема енергия. Това включва:
  – „инсталиране на системи за възобновяема енергия на или близо до производствени обекти“ (член 9.1)
  – „използване на възобновяема енергия в производството на компоненти и материали“ (член 9.1)
• Насърчаване на кръговата икономика: Предложеният регламент има за цел да насърчи кръговата икономика чрез насърчаване на проектирането на продукти с по-дълъг живот, насърчаване на ремонта и обновяването и подкрепа за използването на рециклирани материали в производството. Това може да бъде постигнато чрез финансови стимули за компании, които проектират устойчиви продукти и установяване на стандарти и схеми за сертифициране за устойчиви продукти. Това включва:
  – „проектиране на продукти, които да бъдат по-издръжливи и лесни за ремонт“ (член 10.1)
  – „насърчаване на повторната употреба и рециклирането на компоненти и материали“ (член 10.1)
  – „намаляване на употребата на опасни вещества в продуктите“ (член 10.2)
• Подпомагане на научните изследвания и разработването на нови технологии: Предложеният регламент има за цел да подкрепи научните изследвания и разработването на нови технологии, които могат да помогнат за намаляване на емисиите в сектора на производството на технологични продукти. Това може да се постигне чрез финансиране на научните изследвания и иновациите и създаването на иновационни клъстери за обединяване на индустрията, академичните среди и изследователските институции. Това включва:
  – „насърчаване на научни изследвания и иновации в нови устойчиви технологии“ (член 8.1);
  – „осигуряване на финансиране за научни изследвания и иновации“ (член 8.1);
  – „създаване на иновационни клъстери за обединяване на индустрията, академичните среди и изследователските институции“ (член 8.2)
• Създаване на схема за сертифициране за устойчиви продукти: Това може да се постигне чрез разработване на набор от стандарти и критерии, на които продуктите трябва да отговарят, за да бъдат сертифицирани като устойчиви, и чрез създаване на сертифициращ орган, който да наблюдава процеса на сертифициране. Мерките са следните:
  – „установяване на критерии за сертифициране на устойчиви технологични продукти“ (член 11.1)
  – „създаване на схема за сертифициране за устойчиви технологични продукти“ (член 11.1)
  – „създаване на етикет за сертифицирани устойчиви технологични продукти“ (член 11.2)
• Очертаване на изисквания за отчетност за компаниите: Това включва отчитане на техните емисии, потребление на енергия и напредък към постигане на целите за устойчивост. Целта на тези изисквания за докладване е да се увеличи прозрачността и отчетността в сектора и да се насърчат компаниите да предприемат действия за намаляване на въздействието си върху околната среда.
• Насърчаване на енергийната ефективност: Това може да се постигне чрез определяне на цели за енергийна ефективност за компаниите и предоставяне на финансови стимули за компаниите, които инвестират в енергийно ефективни технологии и процеси. Целите са:
  – „установяване на минимални стандарти за енергийна ефективност за технологични продукти“ (член 7.1)
  – „насърчаване на използването на енергийно ефективни технологии в производството“ (член 9.2)
• Разработване на стандарти за устойчивост на веригата за доставки: Предложеният регламент има за цел да разработи стандарти за устойчивост на веригата за доставки, които обхващат целия жизнен цикъл на технологичните продукти, от извличането на суровини до изхвърлянето им в края на жизнения цикъл. Това може да се постигне чрез установяване на набор от стандарти и критерии, на които компаниите трябва да отговарят, за да гарантират, че техните вериги за доставки са устойчиви. Следните стандарти и критерии са предвидени в Регламента:
  _ „установяване на критерии за устойчивост за доставчици на производители на технологични продукти“ (член 5.1)
  – „създаване на рамка за мониторинг и оценка на устойчивостта на веригата за доставка на технологични продукти“ (член 6.1)
• Насърчаване на използването на нисковъглероден транспорт в сектора за производство на технологични продукти: Това може да се постигне чрез финансови стимули за компаниите, които преминават към нисковъглеродни транспортни опции, като например електрически превозни средства, и чрез подкрепа за развитието на нисковъглеродна транспортна инфраструктура.
• Увеличаване на прозрачността и проследимостта: Това може да се постигне, като се изисква от компаниите да разкриват информация за своите вериги за доставки, включително произхода на суровините и въглеродния отпечатък на техните продукти, както следва:
  – „създаване на система за проследяване и проследяване на екологичното и социалното въздействие на технологичните продукти през целия им жизнен цикъл“ (член 4.1)
  – „насърчаване на разкриването на информация за устойчивостта от производителите и доставчиците на технологични продукти“ (член 12.2)
  – „създаване на публична база данни с информация за устойчивостта на технологичните продукти“ (член 12.3)
• Подпомагане на обучението и преквалификацията на работниците в сектора на производството на технологични продукти: Това може да се постигне чрез предоставяне на финансиране за програми за обучение, които учат работниците на нови умения и им помагат да преминат към работни места в производството на устойчиви технологични продукти. Това включва:
  – „насърчаване на развитието на умения и програми за обучение на работници в сектора за производство на технологични продукти“ (член 13.1)
  – „насърчаване на трансфера на знания и умения между поколения работници в сектора за производство на технологични продукти“ (член 13.2)

Всички тези мерки са предназначени да помогнат за насърчаване на устойчивостта и намаляване на емисиите на парникови газове в сектора за производство на технологични продукти.

Предложеният „Net Zero Industry Act“ е цялостен набор от мерки, които имат за цел да насърчат устойчивостта и иновациите в сектора за производство на технологични продукти в Европа. Ако бъде приет, предложеният регламент има потенциала значително да намали емисиите на парникови газове в сектора и да допринесе за по-широките цели на ЕС за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. Може да се обобщи, че :

1. Предложеният регламент има за цел да укрепи европейската екосистема за производство на технологични продукти с нулева нетност: „Законът за индустрията с нулева нетност“ е ключов компонент на Европейската зелена сделка, която има за цел да направи Европа неутрална по отношение на климата до 2050 г. Предложеният регламент определя рамка на мерки за укрепване на европейската екосистема за производство на технологични продукти с нулеви емисии, включително развитието на устойчиви вериги за доставки и насърчаването на енергийната ефективност.

2. Предложените мерки ще имат значителни последици за компаниите, работещи в сектора за производство на технологични продукти. Компаниите ще трябва да инвестират в устойчиви технологии и процеси, да разработят устойчиви вериги за доставки и да намалят своя въглероден отпечатък, за да се съобразят с предложените мерки.

3. Предложените мерки ще изискват значителни инвестиции от компании, правителства и други заинтересовани страни. Компаниите ще трябва да инвестират в нови технологии и процеси, а правителствата ще трябва да предоставят финансова подкрепа за развитието на поддържаща инфраструктура и насърчаване на обучението и преквалификацията на работниците.

4. Предложените мерки ще създадат нови бизнес възможности за компании, които са в състояние да разработят устойчиви продукти и технологии. Компаниите, които са в състояние да изпълнят критериите за устойчивост, посочени в предложения регламент, ще бъдат в добра позиция да се възползват от тези нови бизнес възможности.

5. Създаване на фонд за нулеви иновации: до 1 януари 2027 г. Въз основа на информацията, налична в предложението за reglament, Zero Innovation Fund ще бъде фонд, създаден на ниво ЕС за подкрепа на научните изследвания и иновациите в производствения сектор на технологични продукти с акцент върху устойчивите продукти и процеси. Текстът на предложението не уточнява, че този фонд ще бъде разпределен за отделните държави поотделно, така че изглежда, че намерението е фондът да се използва на ниво ЕС за подкрепа на научните изследвания и иновациите в производствения сектор в целия ЕС. Остава да разберем дали предложението ще подлежи на промени, докато преминава през законодателния процес.