На 30 декември 2025 г. в „Държавен вестник“ бяха обнародвани съществени изменения в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), в сила от 1 януари 2026 г., с които се въведе изцяло нова уредба на специалните режими за малки предприятия. Създадена беше нова глава двадесет и първа „б“, чрез която българското законодателство транспонира Директива (ЕС) 2020/285 и свързания Регламент (ЕС) № 904/2010.
Целта на промените е ясно формулирана както в закона, така и в разясненията на Националната агенция за приходите (НАП) – намаляване на административната тежест за малкия бизнес и улесняване на трансграничната икономическа дейност в рамките на ЕС, при запазване на ефективния данъчен контрол.
Какви специални режими се въвеждат?
ЗДДС предвижда два отделни специални режима (чл. 168б ЗДДС):
Режим за малки предприятия в страната
При този режим доставките с място на изпълнение на територията на България се освобождават от начисляване на ДДС.
Режим за малки предприятия в Европейския съюз
Този режим обхваща доставки с място на изпълнение както в България, така и в една или повече държави членки на ЕС, при спазване на общоевропейски праг на оборота.
И при двата режима освобождаването е обвързано с конкретни условия за оборот и регистрация, а не е автоматично право без ограничения.
Съгласно изричните разяснения на НАП, лицата, регистрирани за режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни, не могат да прилагат режимите за малки предприятия.
Годишен оборот – ключовият критерий
Решаващо значение за прилагането на режимите има годишният оборот, определян по правилата на чл. 168в ЗДДС.
Приложими прагове:
- 51 130 евро – национален праг за България;
- 100 000 евро – общ праг за Европейския съюз.
В оборота се включват:
- доставки на стоки и услуги с място на изпълнение в страната;
- вътреобщностни доставки;
- освободени доставки с право на приспадане на данъчен кредит.
Не се включват:
- доставки на дълготрайни активи;
- съпътстващи и инцидентни доставки;
- други изрично посочени в закона изключения.
Съгласно указанията на НАП, когато една и съща дейност се осъществява последователно или паралелно от свързани или съгласувано действащи лица, оборотът се приписва на лицето, което първо е започнало дейността в обекта. Това правило цели да предотврати заобикаляне на праговете чрез формално „раздробяване“ на бизнеса.
Какви доставки попадат в обхвата на режимите?
Специалните режими обхващат облагаеми доставки на стоки и услуги, вътреобщностни доставки и освободени доставки с право на данъчен кредит (чл. 168г ЗДДС).
Не попадат в обхвата:
- доставки по чл. 7, ал. 2 ЗДДС;
- дистанционни продажби от трети страни, които се облагат по специалния режим за ЕС по глава осемнадесета.
Режимът се прилага за всички доставки на лицето, а не избирателно за отделни сделки, което осигурява последователност и правна сигурност.
Режим за малки предприятия в България
Режимът може да се прилага от всяко данъчно задължено лицеустановено на територията на страната, за което са налице едновременно следните условия:
- извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които може да се прилага режимът;
- годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година.
При прилагането му:
- не се начислява ДДС върху доставките в България;
- не се изисква специална регистрация за самия режим;
- отпада задължението за текущо ДДС-отчитане.
Режимът се прекратява при:
- регистрация по общия ред на ЗДДС;
- преминаване към режима за малки предприятия в ЕС.
Режим за малки предприятия в ЕС
Режимът за ЕС позволява освобождаване от ДДС за доставки в България и/или други държави членки, когато:
- националният оборот не надвишава 51 130 евро;
- общият оборот в ЕС не надвишава 100 000 евро (чл. 168е ЗДДС).
Кой може да го прилага?
- лица, установени в България – в България и в други държави членки;
- лица, установени в друга държава членка – само за доставки в България.
Регистрация и идентификация
Прилагането изисква предварително заявление до НАП (чл. 168ж ЗДДС). След потвърждение се издава специален идентификационен номер с окончание „–EX“, който задължително се посочва във фактурите за доставки в обхвата на режима.
Заключение
Новата уредба на специалните режими за малки предприятия по ЗДДС от 1 януари 2026 г. въвежда не толкова революционна промяна по отношение на националния режим, колкото систематизация и преименуване на досегашния режим за нерегистрирани лица. По същество, за установените в страната лица, чийто годишен оборот в България надвишава националния праг от 51 130 евро, продължава да възниква задължение за регистрация по общия ред на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, без съществено отклонение от досегашната логика на закона.
Същинската новост на реформата следва да се търси в режима за малки предприятия в Европейския съюз, който въвежда общоевропейски праг на оборота от 100 000 евро и поставя акцент върху трансграничната дейност на малките икономически оператори. Лицата, установени в страната, които надхвърлят този праг на ниво ЕС, не могат да прилагат режима за малки предприятия в Съюза, но при определени условия запазват възможността да прилагат националния режим. Това налага ясно разграничаване между двата режима и прецизна преценка кой от тях е приложим във всеки конкретен случай.
Особено внимание следва да се обърне на изцяло новия подход при проследяването на оборотите, който заменя досегашния модел на „подвижен“ 12-месечен период. От 1 януари 2026 г. оборотът се следи календарно – от началото на годината, както по отношение на оборота в страната, така и на оборота в Съюза. На практика това означава, че данъчно задължените лица са длъжни ежедневно да следят натрупвания оборот, което значително повишава необходимостта от текущ счетоводен контрол.
Съществено отражение върху много предприятия има и промяната в начина на формиране на годишния оборот за целите на режима. При прилагане на специалните режими за туристически услуги, стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети, антики и инвестиционно злато, доставките вече се включват в оборота с пълната получена или дължима сума, а не с маржа, както беше досега. Това води до значително по-бързо достигане на приложимите прагове и изисква предварителна данъчна оценка на бизнес модела.
Не на последно място, измененията въвеждат и осезаемо ограничаване на възможностите за дерегистрация по ЗДДС. Лицата, които са надвишили националния праг през предходната година, нямат право да прекратят регистрацията си преди края на текущата календарна година, а в определени хипотези – и до края на следващата. Това премахва досегашната практика за бърза дерегистрация при временен спад на оборота и засилва стабилността на регистрационния статус.
В заключение може да се обобщи, че новата уредба предлага реални облекчения и по-голяма правна яснота за малките предприятия, но едновременно с това поставя по-високи изисквания за планиране и текущ контрол върху дейността.
