С обнаордваните промени в Закона за българското гражданство предприемачите, от страни извън ЕС, ще могат по-бързо и лесно да получат възможност за продължително пребиваване на територията на страната чрез получаване на т. нар. „Стартъп виза“.
Предвиждането на подобна възможност в действащото законодателство следва да създаде условия за създаването на все по-успешни стартъп компании, с потенциал за създаване на високотехнологични продукти и предоставяне на услуги, ориентирани както към европейския, така и към световния пазар. Това се явява значителна стъпка в развитието на българската стартъп екосистема. Идеята за стартъп визи е разработвана от асоциацията BESCO през последните две години. Стартъп визата е инструмент, който се предлага от всяка държава членка на ЕС (до тази година без България).
Стaртъп визата има за цел да привлече граждани на трети страни и инвестиции в регистрирани у нас дружества, развиващи продукти с висока добавена стойност, чрез предоставяне на възможност за получване на разрешение за продължително пребиваване.
Действащата до момента правна уредба регламентираше изрично възможността за достъп на пазара на труда на граждани на трети страни извън ЕС за осъществяването на висококвалифицирана дейност, но за предприемачите не се предвиждаше възможност за получаване на виза, съответно възможност за дългосрочно пребиваване на територията на страната.
Под понятието стартъп компании се обобщават компании в начален етап на своето развитие. Това често са високотехнологични и иновативни компании. Въпреки че са високорискови от инвестиционна и бизнес гледна точка, основна отличителна черта на тези компании е потенциалът им за бърз растеж. Ha cтapтиpaщитe ĸoмпaнии ce глeдa ĸaтo нa eдин oт cъвpeмeннитe двигaтeли нa иĸoнoмиĸaтa и блaгoдapeниe нa cвoя cпeцифичeн xapaĸтep и гъвĸaвocт днес те ca eдни oт ocнoвнитe нocитeли нa инoвaции. В последните години се наблюдават редица примери за успешни стартъп компании у нас.
Какви са вариантите и техните условия?
Според измененията в закона, чрез стартъп визата чуждестранен гражданин може да получи статут на дългосрочно пребиваващ в България, ако е станал съдружник в местно търговско дружество.
1) Чужденецът трябва да притежава дял от повече от 50% от капитала. Също така, предметът на дейност на компанията трябва да отговаря на този посочен в стартъп визата, а при негова промяна ще трябва да се издава нов сертификат. Друго условие е, че потенциалният кандидат трябва да бъде одобрен от Министерството на икономиката, че неговата дейност е иновативна и съответно подлежи на издаването на подобно разрешително.
2) Другият вариант за издаване на стартъп виза е през новосъздадената през 2020 г. Държавна агенция за научни изследвания и иновации (ДАНИИ). Лицата следва да имат издадено от ДАНИИ удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект както и чужденецът трябва да има не по-малко 50% дял в българска компания с капитал от поне 1 млн. лева. Тук също важи изискването за еднакъв предмет на дейност на компанията със заявения в стартъп визата.
3) Третата опция е за чуждестранни инвеститори, които вложат в страната поне 5 млн. лева при колективни инвестиционни схеми и 3 млн. лева чрез фондове. Основната цел на тези промени е да направят условията в България на рисковите инвеститори от чужбина по-приемливи и атрактивни.
Придобиване на българско гражданство
С измененията в Закона за българското гражданство (ЗБГ) и Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) Народното събрание окончателно реши да запази и възможността за придобиване на българско гражданство и разрешение за постоянно пребиваване срещу инвестиции. Чуждестранните инвеститори, които в продължение на 5 години поддържат вложенията си в България, могат да получат българско гражданство. Лице, което не е български гражданин и отговаря на условията, може да придобие българско гражданство по натурализация, ако е удвоило инвестицията си при същите условия на закона или е инвестирало в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на допълнителна сума не по-малка от 1 млн. лв. за осъществяван от дружеството приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.
Съпрузите на такива лица също могат да придобият българско гражданство – по облекчен ред, ако:
- не по-малко от три години преди датата на подаване на молбата за придобиване на гражданство е получил разрешение за постоянно пребиваване в България;
- е пълнолетен и неосъждан;
- има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в България;
- другият съпруг е придобил българско гражданство чрез инвестиция по някой от гореописаните начини.
Отпада изискването за задължителен пазарен тест при назначаване на работници и служители – граждани на трети страни извън ЕС
Другите важни промени, приети от Народното събрание, са в Закона за чужденците в Република България и в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. С тях отпада изискването за извършване от работодателя на задължително проучване на пазара на труда при наемане на граждани от трети страни.
До момента правната уредба изискваше, преди получаване на разрешение за наемане на работа на граждани на трети страни, работодателят да е провел предварително проучване на пазара на труда (пазарен тест), доказващо по категоричен начин, че националният пазар на труда не предлага подготвени местни лица, граждани на друга държава – членка на ЕС, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, за заемане на съответната позицията, както и да представи доказателства, че активно е търсил кадри в предходен период (не по-малък от 15 дни и не по-голям от 3 месеца).
С новите промени достъпът до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, се разрешава за заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство. Следва да се спазва изискването общият брой на гражданите на трети държави с разрешено продължително пребиваване, работещи за местния работодател, в предходните 12 месеца да не надвишава 20 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение (за малки и средни предприятия – 35 на сто от наетите служители). Това съществено ще облекчи компаниите в процеса на наемане на служители от трети държави и ще предостави нови възможности за привличане както на висококвалифицирани кадри, така и на друг вид специалисти.
