С Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. беше обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България до 13 април 2020 г., а с Решение от 03 април 2020 г. то беше удължено до 13 май 2020 г.
С Решение на Министерски съвет № 325 от 14 май 2020 г. на територията на Република България беше обявена извънредна епидемична обстановка. Тя беше удължена няколкото пъти, като последното удължаване беше въведено до 31 март 2022 г. с Решение № 826 на Министерския съвет от 25 ноември 2021 година.
В медийното пространство излезе информация, че правителството е взело решение да не удължава срока на въведената в страната извънредна епидемична обстановка заради COVID-19. Това означава, че редица законови положения, въведени с извънредното положение и извънредната епидемична обстановка, ще бъдат променени от 1-ви април 2022 г. занапред.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето „При обявена извънредна епидемична обстановка […] министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки […] за територията на страната или за отделна област.“ Това означава, че досегашните заповеди на министъра на здравеопазването, с които се въвеждаха противоепидемични мерки за територията на страната (или за отделни области), ще прекратят действието си, тъй като ще отпадне основанието за тяхното издаване и прилагане, а именно – извънредната епидемична обстановка.
I. В тази връзка ще отпаднат редица правни положения, въведени с извънредното положение и епидемичната обстановка (ИП/ЕО), включително, но не само промени, касаещи работата от разстояние. Последиците в тази връзка биха били различни за различните работодатели, в зависимост от това как е въведен режима на работа от разстояние в конкретното дружество:
- По време на обявеното извънредно положение / обявената извънредна епидемична обстановка имаше правна възможност за работодателя едностранно да възлага на работниците или служителите без тяхно съгласие да извършват надомна работа и/или работа изцяло от разстояние за срока на ИП/ЕО (чл. 120б, ал. 1 от Кодекса на труда), дори и в случаите когато в Правилата за вътрешен трудов ред и трудовите договори на предприятието да не е бил предвиден механизъм за работа при смесен режим или работа от разстояние до този момент. Това се извършваше с нарочна заповед на работодателя.
- След края на обявеното извънредно положение / обявената извънредна епидемична обстановка, отпада основание за подобно едностранно въвеждане на работа от разстояние. В случай че се вземе решение работниците/ служителите да имат възможност да работят от разстояние/при смесен режим на работа занапред, , то работодателят следва да въведе тази възможност с промяна в Правилника за вътрешен трудов ред и да се сключат, или допълнителни споразумения към вече сключени такива с работниците/служителите, за които новият режим на работа от разстояние/смесен режим на работа ще се прилага (чл. 107з, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда).
- Аналогично в предприятия с въведен преди ИП/ЕО смесен режим на работа, след края на обявеното извънредно положение / обявената извънредна епидемична обстановка ще се прилагат отново предвидените в Правилника за вътрешен трудов ред на предприятието механизми за работа при смесен режим така, както са се прилагали преди ИП/ЕО.
- За дружества които през времето на ИП/ЕО са сключили трудови договори и допълнителни споразумение със служители за работа изцяло от разстояние, отпадането на извънредна епидемична обстановка няма да доведе до промяна в режима на работа. В случай че работодател в такава ситуация желае да служителите му да работят в помещенията на дружеството, то ще трябва да сключи допълнителни споразумения със служителите за промяна на режима на работа и на работното място.
2. Като допълнителна последица от отпадането на възможността за едностранно въвеждане на работа от разстояние са и промените, касаещи присъствието на работниците/служителите в помещенията на работодателя:
По време на обявеното извънредно положение / обявената извънредна епидемична обстановка: Работодателите и органите по назначаване бяха задължени да организират работния процес на работниците/служителите в дистанционна форма (работа от разстояние/надомна работа), където е възможно, като можеха да допускат присъствена работа на най-много 50% от персонала.
- След края на обявеното извънредно положение / обявената извънредна епидемична обстановка: Работодателите нямат повече задължение да ограничават броя присъстващите работници/служители в помещенията си.
II. На 24.03.2022 г. в Парламента беше внесен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, с който се предлага да се създаде правна възможност след отмяната на обявената извънредна епидемична обстановка, когато това е необходимо, министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор да може със заповед да въвежда противоепидемични мерки за територията на цялата страна или за отделна област за определен период от време.
Очаква се следващата седмица на законодателно ниво ще бъдат разгледани предложения за работещи решения след края на обявената извънредна епидемична обстановка, които да влязат в сила със задна дата, а именно – от 01.04.2022 г.
