1.Общо изложение на закона. Предметен обхват.
На 2 февруари 2023 г. в бр. 11 на Държавен вестник е обнародван Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, приет от 48-ото Народно събрание на 27 януари 2023 г.
Приложното поле на закона е посочено в чл. 3, като той обхваща нарушения на българското законодателство и актове на ЕС в изброени от закона области като обществени поръчки, финансови услуги, обществено здраве, защита на потребителите и пр.
Законът цели да осигури защита на лицата, подаващи сигнали и на подпомагащите и/или свързани лица, вкл. юридически лица, с които сигнализиращият е свързан.
За да получи закрила по реда на закона лицето трябва да е било добросъвестно, т.е. да е смятало, че информацията е вярна и попада в обхвата на закона, както и да я е подало по реда, предвиден в закона.
Начините за подаване на сигнал са два – по вътрешен или по външен канал. Съществува и трета възможност за лицето – да обяви публично информацията, ако не са били предприети действия в определен срок след подаването на сигнала, съществува риск от неoтстраними щети или е налице непосредствена или явна опасност за обществения ред, както и ако съществува риск от ответни действия или укриване/унищожаване на доказателства.
Не се образуват производства по анонимни сигнали или сигнали, отнасящи се за нарушения, извършени преди повече от две години.
2. Персонален обхват. Вътрешен канал за подаване на сигнали.
Задължени да създадат канали за вътрешно подаване на сигнали са работодателите в публичния сектор, работодателите в частния сектор с над 50 служителя, както и тези, чиято дейност попада в посочените от закона области – главно финансови услуги, продукти и пазари, независимо от броя служители. Тези лица са длъжни да поддържат непубличен регистър на постъпилите сигнали и да подават статистическа информация към националния орган – Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
Каналът за вътрешно подаване на сигнали трябва да отговаря на следните изисквания:
- управлява се по начин, който гарантира пълнотата, целостта и поверителността на информацията и възпрепятства достъпа на неоправомощени лица до тази информация;
- дава възможност за съхранение на записана на траен носител информация за нуждите на проверката по сигнала и за по-нататъшни разследвания.
За целта задължените лица създават правила за вътрешно подаване на сигнали и за последващи действия по тях, които ревизират най-малко веднъж на три години.
Сигналът се приема от определено лице, отговарящо за разглеждането му. Той може да се подаде писмено или устно, вкл. по телефон или на лична среща.
За регистрирането на сигнали задължените субекти използват формуляри по образец, утвърден от националния орган за външно подаване на сигнали (КЗЛД), който съдържа най-малко следните данни:
- трите имена, адрес и телефон на подателя, както и електронен адрес, ако има такъв;
- имената на лицето, срещу което се подава сигналът, и неговата месторабота, ако сигналът се подава срещу конкретни лица и те са известни;
- конкретни данни за нарушение или за реална опасност такова да бъде извършено, място и период на извършване на нарушението, ако такова е извършено, описание на деянието или обстановката и други обстоятелства, доколкото такива са известни на сигнализиращото лице;
- дата на подаване на сигнала;
- подпис, електронен подпис или друга идентификация на подателя.
Национален орган е Комисията за защита на личните данни, която към момента все още не е утвърдила формуляр.
При нередовности в сигнала, напр. липса на изискуема по закон информация, се дава срок за тяхното отстранение от 7 дни.
Разглеждащият сигнала провежда вътрешна проверка, като изслушва лицето, срещу което е подаден сигналът, ако той е срещу конкретно лице и предприема действия, ако са в неговата компетентност. Сигналът може да бъде препратен на органа за външно подаване на сигнали при необходимост или на прокуратурата, ако съдържа данни за престъпление.
Въз основа на резултатите от проверката се предприемат мерки в рамките на компетентността на задълженото лице.
Лица, разглеждащи сигнала, подаден по вътрешен канал
Лицата, разглеждащи сигнала, могат да бъдат служителите, натоварени с обработването и защитата на личните данни, а при липса на такива – всяко друго лице, което не би било в конфликт на интереси, изпълнявайки и други дейности, възложени от работодателя. Конфликтът на интереси се преценява за всеки конкретен случай, което означава, че сигнал срещу висшето ръководство на дружеството трудно би могъл да бъде разгледан обективно или по него да бъдат предприети адекватни мерки.
Законът предоставя възможността задължените да създадат вътрешен канал лица да възложат функциите по приемане и регистриране на сигнали за нарушения на друго физическо или юридическо лице извън тяхната структура или да използват канал, създаден от икономическата група, към която принадлежат. Каналът следва да отговаря на всички изисквания на закона, а отношенията между задълженото лице и лицето, предоставящо канала, следва да се уредят с договор.
Външен канал за подаване на сигнали.
Централен орган за външно подаване на сигнали е КЗЛД, Нейната функция е да препраща получените сигнали по компетентност, като не разкрива данни за лицето, подало сигнала. В случай, че е необходимо разкриването на самоличността на подателя, КЗЛД го прави само след писмено разрешение от лицето, освен ако не става въпрос за лица, заемащи висши публични длъжности.
Комисията има право да се информира по всяко време за етапа на извършваната от компетентния орган проверка.
КЗЛД публикува на страницата си информация относно начина за подаване на сигнал, процедурите, поверителността и друга информация по закон. Тя дава методически указания на задължените лица, извършва обучения, утвърждава формуляри и пр. В Комисията се създава самостоятелно структурно звено, което приема и администрира сигналите.
Мерки за защита и подкрепа на лицата, подаващи сигнали
Законът защитава лицата, подаващи сигнали, като забранява всякакви ответни мерки срещу тях. Основните форми на ответни действия са свързани с лицата, работещи по трудово правоотношение (отстраняване от работа, уволняване, преместване и др.), но законът предвижда и т.нар. репутационни вреди, вкл. и в социалните мрежи, както и вреди вследствие накърняване на личното достойнство и създаване на враждебна професионална среда.
Ето защо, обхватът на вредите включва както имуществените, така и неимуществените вреди.
Освен на защита, лицата имат право и на подкрепа под формата на безплатни съвети и информация, правна помощ съгласно Закона за правната помощ, медиация при разрешаването на спорове и пр.
Подаващите сигнали са освободени от отговорност за придобиването на информацията, освен ако придобиването на информацията не съставлява самостоятелно престъпление.
Когато срещу лице има образувано наказателно, гражданско или административно производство във връзка с подаден от него сигнал или публично оповестена информация, то има право да поиска прекратяване на това производство, ако е имало основателна причина да предполага, че подаването на сигнала или публичното оповестяване на информацията са били необходими за разкриване на нарушение.
Важно е да се отбележи, че при процес срещу него лицето трябва да докаже, че действията са предприети срещу него като реакция на сигнала, т.е. доказателствената тежест е за подаващия сигнала, което значително влошава положението му, тъй като доказването на това обстоятелство може да се окаже трудно.
Засегнатото лице, срещу което е подаден сигнала, също има право на обезщетение, ако подаващият сигнала е действал недобросъвестно, като е знаел или е трябвало да предположи, че информацията по сигнала е невярна.
Административно-наказателна отговорност
Законът предвижда глоби и имуществени санкции за лицата, които не изпълнят задълженията си по него.
Задължените юридически лица да създадат канал за вътрешно подаване на сигнали са заплашени от имуществена санкция между 5000 и 20 000 лева, ако не го направят. При повторност санкцията е между 10 000 и 30 000 лева.
За съзнателно невярно подаване на сигнал или оповестяване на информация се предвижда глоба между 3000 и 7000 лева.
Глоби са предвидени за лицата, препятстващи разследването на сигнала или непредприемащи съответните действия в срок, както и за тези, които вземат ответни мерки срещу подалия сигнала.
Компетентен да издаде наказателното постановление е председателя на КЗЛД.
Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Влизане в сила на закона
Законът влиза в сила три месеца след обнародването си в Държавен вестник, т.е. на 2 май 2023 г., като задълженията на работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители, се прилагат от 17 декември 2023 г.
Срокът за работодателите в частния сектор е съобразен със задължението на КЗЛД в шестмесечен срок от обнародването да приеме наредба, с която да утвърди методически указания към задължените субекти, да приеме формуляр по образец за подаването на сигнали и да уреди работата на регистъра за приемане на сигнали.
