Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване

Споделете тази публикация

С Решение № 367/12.05.2023 г. Министерският съвет е одобрил законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО)[1].

Промените на КСО се налагат с оглед въвеждането в националното ни законодателство на мерките по приложение на Регламент (ЕС) 2019/1238 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно паневропейски персонален пенсионен продукт (ПЕПП) (Регламент (ЕС) 2019/1238)[2], и Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (Регламент (ЕС) 2020/852)[3].

1. Регламент (ЕС) 2019/1238

С Регламент (ЕС) 2019/1238 се установяват единни правила за регистрация, създаване, дистрибуция, преносимост и надзор на доброволен паневропейски персонален пенсионен продукт (ПЕПП) – по същността си спестовен продукт за лично пенсионно осигуряване, който представлява допълнителен доброволен пенсионен персонален продукт, имащ за цел да допълни съществуващите в държавите членки задължителни и професионални пенсионни схеми и продукти. Регламентът предвижда възможността ПЕПП да се предлага от възможно най-широк кръг доставчици – кредитни институции, животозастрахователни предприятия, инвестиционни посредници и др.

За да се осигурят услови за прилагането на Регламента, държавите членки следва да определят национален компетентен орган и да обезпечат възможността да бъдат прилагани административни мерки и санкции, както и да определят условията във връзка с фазата на натрупване и фазата на изплащане поради липсата на хармонизация на пенсионните системи.

1.1. Условия във връзка с фазата на натрупване и фазата на изплащане

Отчитайки съществените различия между пенсионноосигурителните системи на държавите членки, Регламентът не въвежда правила относно фазата на натрупване и фазата на изплащане. Тъй като ПЕПП е продукт за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, промените в КСО се въвеждат в дял трети – „Допълнително доброволно пенсионно осигуряване“.

Въведено е възрастово изискване за началото на тази фаза – 16 навършени години, което е приложимо и за доброволните пенсионни фондове.

Относно фазата на изплащане условията са сходни с тези за националния доброволен пенсионен продукт – плащанията по ПЕПП са обвързани с придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е предвидена и възможност за осигуреното лице да получи плащане и когато не е придобило право на такава пенсия, но е навършило възрастта или до 5 години преди навършването на тази възраст. Регламентът обаче е ограничил възможността за ранното изплащане единствено до случаите на инвалидизиране и то ако в договора за ПЕПП е била предвидена тази възможност.

Предвидена е възможност при смърт на осигуреното лице, лицата, които имат право да получат плащане по ПЕПП, да бъдат определени в договора.

1.2. Доставчици на ПЕПП

Съгласно изискванията на Регламента ПЕПП ще може да се предлага от пенсионноосигурителните дружества, получили разрешение за управление на доброволен пенсионен фонд, както и разрешение за управление на доброволен пенсионен фонд по професионални схеми. Регламентът позволява доставчик да бъде и институция за професионално пенсионно осигуряване, на която съгласно националното законодателство е разрешено да предлага личен пенсионен продукт и е обект на надзор.

Следващото условие е да бъдат обособени активите и пасивите, свързани с ПЕПП, от другите дейности на доставчика, поради което се предлагат изменения, които да уреждат нов вид доброволен пенсионен фонд за паневропейски персонален пенсионен продукт.

За управлението му е необходимо разрешение от Комисията по финансов надзор, което гарантира, че пенсионноосигурителното дружество отговаря на нормативните изисквания и е информационно и кадрово обезпечено.

2. Регламент (ЕС) 2020/852

Промените в КСО целят да въведат и мерки в националното ни законодателство, които да позволят приложението на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (Регламент (ЕС) 2020/852).

Регламентът въвежда задължение за държавите членки да прилагат критериите за определяне дали икономическа дейност може да се квалифицира като устойчива за целите на която и да е мярка, с която се установяват изисквания към участниците на финансовите пазари или емитентите по отношение на финансови продукти или корпоративни облигации, предлагани на пазара като „екологично устойчиви“.

Адресат на задължението да включат в нефинансовата си декларация или в консолидираната си нефинансова декларация информация как и до каква степен дейностите на предприятието са свързани с икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви съгласно регламента, са предприятията, които са длъжни да оповестяват нефинансова информация съгласно чл. 19а и чл. 29а от Директива 2013/34/ЕС, а именно големите предприятия, които са дружества, извършващи дейност от обществен интерес, и които към датите на своите балансови отчети надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 човека.

Информацията следва да обхваща екологичната цел, за която допринася инвестицията в основата на финансовия продукт, т.е. продуктите по чл. 9 от Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги[4], както и описание как и до каква степен инвестицията може да се квалифицира като екологично устойчива съгласно Регламент (ЕС) 2019/2088.

Когато финансовият продукт включва стимули, наред с другото, за екологични или социални характеристики или за съчетание от тези характеристики и при условие че дружествата, в които се инвестира, следват добрите управленски практики( чл. 8 от Регламент (ЕС) 2019/2088), задължените лица включват в описанието на продукта и декларация, че принципът за ненанасяне на значителни вреди се прилага само за дейностите, които са екологично устойчиви съгласно Регламент (ЕС) 2020/852.

За всички останали финансови продукти, които не попадат в обхвата на чл. 8 и чл. 9 от Регламент (ЕС) 2019/2088 задължените лица следва да включат в описанието си декларация, че инвестициите в основата на финансовия продукт не са съобразени с критерии на ЕС за екологично устойчиви икономически дейности.

Промените в КСО целят да възложат на Комисията по финансов надзор задължението да следи за спазването на тези изисквания и съответно да въведат мерките и санкциите, приложими при тяхното нарушаване.

3. Очаквани резултати от новата уредба

Вносителите на законопроекта посочват, че поради изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1238, които ще доведат до затруднения при предлагането на ПЕПП, не е възможно да се предвиди доколко финансовите предприятия биха имали интерес да го предлагат, най-вече поради значителните ресурси, които ще бъдат необходими за разработването на продукта, както и задължителното предоставяне на съвет относно ПЕПП, което допълнително ще го оскъпи.

Относно очакваните отражения от въвеждането на изискванията за прозрачност при предлагане на финансови продукти, които имат за цел устойчиви инвестиции вносителите предвиждат косвено положително екологично и социално въздействие, тъй като за да бъде считана дадена икономическа дейност за екологично устойчива, следва да бъдат спазени и минималните гаранции, или с други думи – процедурите, предвидени в редица международни актове, сред които Насоките на ОИСР за мултинационални предприятия[5] и Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека[6].

От друга страна, не бива да се подценява и опасността инвестиционните потоци да се пренасочат към дейности, които са екологично устойчиви, което да доведе до ограничаване на достъпа до финансиране на тези, които не са.

В заключение, следва да се отбележи, че предложените промени са отдавна закъснели, за да изпълнят изискванията на цитираните регламенти. Относно ПЕПП е налице  опасението, че продуктът няма да получи широка популярност у нас, а що се отнася до Регламент (ЕС) 2019/2088, то адресатите му в страната са крайно ограничен брой.

 

[1] https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/164831

[2] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32019R1238

[3] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex:32020R0852

[4] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32019R2088

[5] https://www.mig.government.bg/files/ncp/OECD_Guidelines_for_Multinational_Enterprises_2011_BG.pdf

[6] https://www.ohchr.org/sites/default/files/documents/publications/guidingprinciplesbusinesshr_en.pdf (текст на английски)

Предишна публикация
Регламент за чуждестранните субсидии
Следваща публикация
Новости в предаването на лични данни между ЕС и САЩ
Прочетете още
keyboard_arrow_up
Skip to content