Данъчните облекчения са възможност да намалим размера на дължимите от нас данъци. Освен чрез данъчна декларация, ползването на някои от тях може да бъде заявено чрез работодателя в срок от 30 ноември до 31 декември на годината на придобиване на доходите, като заедно с това му представим и изискуемите по закон декларации и приложения. Облекчения, които можем да заявим чрез работодателя, са например тези за деца, за деца с увреждания, за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане. В случай че не сме задължени да подаваме данъчна декларация, това е вариант, който може да ни спести време.
Различните видове данъчни облекчения.
Хипотезите, при които можем да се възползваме от тях се съдържат в Закона за данъка върху доходите на физическите лица и някои от тя са:
Данъчно облекчение за намалена работоспособност – такова е предвидено за хора с установена с решение на компетентен орган (например такъв е трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК)) намалена работоспособност в размер 50 и с над 50 на сто. Размерът му възлиза на 7 920 лева, който се приспада от общата годишна данъчна основа преди окончателно калкулиране на данъка. Така, ако например размерът на възнаграждението ни за година след осигуровките възлиза на 10 000 лева, преди да определим размера на данъка следва да извадим и размера на данъчното облекчение (7 920 лева) – така общата данъчна основа се получава 10 000 – 7 920 = 2 080 лева. Дължимият данък ще получим като умножим данъчната ставка (10%) по така получената данъчната основа (2 080 лева) – или в дадения пример би възлизал на 208 лева.
Това данъчно облекчение може да се ползва и чрез работодателя, който ежемесечно намаля данъчната основа с 660 лева (общо 7 920 лева за годината) и въз основа на резултата определя размера на дължимия от нас данък.
Данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане – това са две отделни данъчни облекчения. Всяко от тях, по отделно, може да донесе до 10% намаление на годишната ни данъчна основа в зависимост от размера на вноските, които сме правили. Затова, дори и да сме внасяли суми, които накрая на годината надхвърлят 10-те % от размера на облагаемите ни доходи за година, пак ще имаме право да намалим основата за определяне на данъка само с 10 %.
Това, че са отделни, значи, че ако правим вноска освен за допълнително доброволно осигуряване (ДДО) и по застраховка „Живот“, ще имаме право да ползваме и второ облекчение до същия размер – така можем да намалим с още максимум 10% данъчната си основа, на база на която ще определяме и данъците. Ако, например, на годишна база след приспадане на осигуровките получаваме 10 000 лева и внасяме 1 200 лева за ДДО и 800 лева за застраховка „Живот“ на годишна база, имаме право да намалим основата от 10 000 веднъж с 10% (1 000 лева) заради вноските към осигурителния фонд (въпреки че представляват 12 % от данъчната основа, по закон можем да приспаднем максимум 10%) и веднъж с 8 % (800) заради вноските към застрахователя (тъй като сборът от вноските е по-нисък от 10% от размера на годишната ни данъчна основа). Така данъкът ще се определи все едно сме реализирали 8 200 лева, а не 10 000.
Облекчението може да се ползва чрез подаване на ГДД до 30 април или чрез работодателя, в случай че през годината той е този, който удържа от месечното ни възнаграждение и внася за наша сметка сумите за допълнително осигуряване и/или застраховка. В срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година сме длъжни да му представим застрахователния договор и/или договора за доброволно осигуряване.
Данъчно облекчение за дарение – размерът на облекчението е различен в зависимост по отношение на какво или кого правим дарението – може да варира от 5% до 15% за всяко дарение и влияе на данъчната ни основа по идентичен начин като облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане. Въпреки това, без значение колко дарения сме правили и дори събрани заедно да надхвърлят годишната данъчна основа, нямаме право да я намалим с повече от 65% по този ред.
Данъчно облекчение за млади семейства – това облекчение може да се ползва за лихвите при теглене на ипотечен кредит за закупуване на жилище и благодарение на него можем да намалим данъчните си основи с размера на платените лихви за година по кредита, като трябва да са налице едновременно следните условия:
- договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак;
- данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит;
- ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.
Ако обаче кредитът е в размер над 100 000 лева, размерът на данъчното облекчение се определя така все едно сме плащали лихви по кредит в размер на 100 000 лева. Дължимият данък се определя като от размера на годишната данъчна основа се извади сбора на всички лихвени плащания, извършени през годината – така ако например брутното трудово възнаграждение (БТВ) след осигуровките за година е 10 000 лева, а платените лихви по изтегления ипотечен кредит са 2 500 лева, то крайният размер на данъчната основа, въз основа на която ще определим данъка ще възлиза на 7 500 лева или иначе казано – ще спестим данък в размер на 250 лева. От облекчението може да се ползва само един от съпрузите.
Данъчно облекчение за деца – право да го ползват имат родители, които не са лишени от родителски права, настойници, попечители, член на семействата на роднини или близки, при когото детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца или приемен родител в случай на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство.
Децата следва да не са навършили пълнолетие, а размерът на самото облекчение зависи от броя им. При едно дете общата сума от годишните данъчни основи се намалява с 4500 лв., при две – с 9000 лв., при три и повече – с 13 500 лв. Следователно, ако БТВ след осигуровките за година възлиза на 10 000 лева и имаме две деца, то данъчната основа ще бъде 10 000 – 9 000 лева = 1 000 лева, а дължимият данък за годината – 100 лева. Данъчното облекчение се ползва включително за годините, в които детето е родено и е навършило пълнолетие.
От облекчението може да се ползва само един от родителите, но ако неговите доходи за данъчната година са по-малки от размера на данъчното облекчения, остатъкът може да се ползва от другия родител. Ако например в горепосочения пример БТВ на майката след осигуровки беше 8 000 лева, тя ще има право да ползва данъчното облекчение до размера на тези 8 000 лева, а останалите 1 000 може да приспадне бащата.
Данъчно облекчение за отглеждане на деца с увреждания – право да го ползват имат същите субекти, които имат право да ползват и облекчение за деца. Децата, по отношение на които се ползва, трябва да не са навършили пълнолетие към 01.01. на годината, за която ще се ползва облекчението, и да са с 50 или с над 50 на сто вид и степен на увреждане, определени с влязло в сила решение на компетентен орган. Самото облекчение е в размер на 9 000 лева и се ползва по идентичен начин на облекчението за отглеждане на деца.
Данъчно облекчение за извършени безкасови плащания – можем да го ползваме, ако сме изпълнили следните условия:
- придобили сме през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа – от трудово възнаграждение, наем, стопанска дейност например;
- сто на сто от доходите ни по предната точка са получени по банков път;
- поне 80% от доходите, които сме придобили през годината, също сме изхарчили безкасово.
Размерът на данъчното облекчение е в размер 1% от дължимия за годината данък, но не повече от 500 лева и се ползва само с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ – така ако БТВ след осигуровки е 10 000 лева, дължимият данък би бил 1 000 лева, а след като приложим данъчното облекчение в размер на 1% от тези 1 000 лева – 990 лева.
Данъчно облекчение за подобрения и/или ремонт на недвижим жилищен имот – в общ размер до две хиляди лева (които се приспадат от общата сума на годишните данъчни основи от различните доходи – така максималният данък, който може да бъде приспаднат е в размер на 200 лв. за цялата година), когато едновременно са налице следните условия:
- недвижимият жилищен имот е на територията на Република България;
- данъчно задълженото лице е собственик или съсобственик на недвижимия жилищен имот;
- подобренията и/или ремонтът са извършени от местни лица на държава – членка на ЕС, или на друга държава – страна по Споразумението за ЕИП;
- недвижимият жилищен имот не е включен в предприятието на лице, което извършва стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон;
- данъчно задълженото лице притежава документ за платения труд във връзка с извършването на подобренията и/или ремонта на жилищния имот, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, придружен от документ за плащането му (фискален бон, разписка, банков или друг документ);
ВАЖНО! Данъчното облекчение се ползва единствено за разходи за положен труд, но не и за разходи за вложените материали!
